Загледана в безкрая
Загледана в безкрая
Загледана в безкрая на морето,
се чувствам толкова малка,
като малка златна песъчинка,
изхвърлена от бурята на живота
тук на този морски бряг.
Всеки морски дъх ме опиянява,
изпълва ме с нов живот и лазурът на небето,
който слива се със синьото море,
лъчите на топлото слънце
и вкусът на живот…
Останала сама със своите мисли…
Какво видях ли?! Че трябва да повярвам в себе си
и да се боря с лошото в света…
Човек не трябва да стои безучастен,
трябва смело да напредва по земния си път.
Когато виждаш как неправдата владее по света,
а ти си безсилен. Как хората страдат в своето
безсилие, понесли тежкия товар на живота.
Трябва да се подаде ръка на изпадналия в беда,
трябва да не се подминава човешката болка.
Защото не може всеки сам за себе си да живее…
Като пясъчна кула да го рушат вълните
на времето и да го превръщат в отминала
самотна житейска съдба, потънала някъде,
незнайно къде, в пространството на времето…
Защото е толкова велико, когато осъзнаеш,
че живеем в ново време, време на промени и възход.
И всеки един от нас разбере, че ако се обединим в едно цяло,
в една душа, милееща за своята родина…
Само тогава земята ни ще се превърне в рай…
а не както е сега в пустиня, където дори мисълта
не пуска корени и не расте…
© Катя All rights reserved.
