8.10.2014 г., 23:20

Загуба

764 0 0
1 мин за четене

         Малкото кафяво кученце ходеше пред мен по тясната пътека. От време на време се обръщаше сякаш за да види дали все още вървя след него и отново продължаваше, махаѝки с опашка. Около пътеката нямаше нищо, само тъмнина. Тя имаше разклонения, които водеха до врати. С малкото приятелче отидохме до една от тези врати. Аз я отворих. Празна стая. Кученцето ме погледна и изскимтя. След това продължихме и стигнахме до друга врата. Отново празна стая. Отново леко скимтене. Продължихме пак по пътеката, но аз по едно време спрях. Мъничето се обърна видя, че не вървя след него и доѝде при мен. Махаше с опашка и ме гледаше право в очите. Ако можеше да ми го каже, щеше. Щеше да каже "Обичам те". В погледът му не се криеше нищо друго освен безусловна любов, която аз недоумявах. То заподскача, джафна и се обърна, като заприпка напред. Стигнахме до още една врата. Тя беше отворена. То влезе вътре в стаята и легна по средата смирено. За първи път отклони погледа си и въпреки, че беше срещу мен не ме гледаше в очите. Този път в погледа му се криеше и лека тъга. След това скокна и изплези език. Дотърча да вратата и започна да я бута с краче от вътрешната страна, сякаш искаше да я затвори. Може би си играеше. Аз затворих вратата. Изчаках малко. Мислех, че ще чуя дращене, но не го чувах. Нямаше и скимтене. Отворих вратата. Просто празна стая.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© niatko Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...