Началото на сънищата Глава II
„Ти виждаш нещата и питаш защо. Аз мечтая за неща, които никога не са били и питам защо не?”
Джордж Бърнард Шоу
Величествена градина, бели рози, черни листа, мрак, къде съм?! Оглеждам се, а навсякъде има само още от тези невероятни цветя. Ухае тежко и миризмата изпълва дробовете ми и ме опиянява. Оглеждам се, зад мен има плет от бодлива красота, а пред мен пътека, заобиколена от задушаващ аромат. О, ще нарисувам това! Искам да ги докосна, но няма ли да изчезнат, ако посмея. Доближавам се до розата, а тя разтваря цвета си сякаш за мен. Сякаш е жива и ме приканва да я докосна. Не мога да откъсна очи, всяко листенце е точно на мястото си и всички заедно образуват перфектния цвят. Навсякъде е като мрачна нощ, а белите цветове са звездите. Съзнанието ми се замъглява, не мога да мисля, знам само че трябва да запаметя този момент. А какво ли има напред, искам ли да знам?! С голямо мъчение успявам да откъсна очи от розата, а тя свива листата си след мен. Поглеждам ...