В Тронхейм отново беше Коледа.
Леденият вятър режеше като бръснач лицата на увитите с шалове минувачи. Норвежко море беше замръзнало... не изцяло, но ледът в сивата, студена вода беше достатъчен да накара човек да потръпне. Беше тъмно и осветлението, празнично и весело, уравновесяваше суровия климат в централна Норвегия. Улиците, покрити със сняг до колене и ужасно заледени, бяха изпълнени с хора с щастливи лица, които не обръщаха внимание на изтръпналите от студ крайници и жестокия брулещ вятър. От уредбите, разположени из улиците и особено в централната част на градчето, се чуваха коледни песни, които само допринасяха за общото настроение. Украсата беше навсякъде – гирлянди, дискретно увити около тон-колоните, които с невидимия си блясък караха хората да се усмихват, небезизвестния дядо Коледа, промъкващ се в комини и спускащ се от тераси, множество светлинки, проблясващи в мрака като диаманти. Всичко това създаваше на градчето една неповторима атмосфера, която привличаше туристите к ...