ПЕТА ГЛАВА

Бруно пристигна точно на време, за да вземе Тайра от апартамента й и да отидат в неговото жилище за започване на работата му върху картината, която искаше да й направи.

Всъщност, това беше само един малък повод, за да може да прекара време с нея и да я опознае малко повече. Вече напълно разбираше гимназиалното увлечение на Крис в миналото към тази жена. Заклеваше се, че повече нямаше да казва шегите си за тийнейджърските му хормони в училищните години. Сега можеше да започне да се шегува със собствените си хормони, защото откакто срещна Тайра на корабното парти преди една седмица, не можеше да спре да държи тази жена извън мислите си. Не можеше да спре да вижда лицето й пред себе си. Със сигурност можеше да каже, че това не е просто увлечение. Това беше нещо повече и тази жена беше специална, щом успяваше да го владее от първата им среща. Тайра беше първата, която успяваше да го вълнува, толкова много, че дори и образът й да го преследваше в сънищата му. Не беше наясно, какво се случваше с него. Не можеше да обясни какво е това чувство, когато мислеше за нея. Тези милиони пеперуди в стомаха му усещаше за пръв път в живота си. Никога не беше вярвал в магията на любовта и поводът за това беше разводът на родителите му, когато беше на десет. Преживя го доста тежко и му трябваха няколко години, за да свикнеше да си го поделят помежду си на периоди.

През тези години не му харесваха нито приятелките на баща му, нито приятелите на майка му. Вече беше възрастен човек и не обръщаше внимание на личния живот на родителите си. По-голяма част от вниманието му беше обърнато към кариерата му. Предложението на Крис да работят заедно го правеше щастлив. Нямаше търпение да започне да работи с децата и да им помага да развиват художествения си талант. Бруно признаваше, че рисуването беше единственото нещо, което може да прави най-добре. Страстта му към платното, четката и боите беше прекалено силна, за да не работи друга професия.

Баща му беше строг мъж и още преди години имаше други планове за него и работата, с която да си изкарваше прехраната. Определено художник не беше това, което иска за сина си. Според него, Бруно трябваше да учи за нещо по-елитно, като лекар или адвокат, или дори като агент на ФБР, а не в арт училище.

От друга страна майка му беше рамото, което винаги му даваше опора и която и до ден-днешен го подкрепяше за всичко. Някои от картините на Бруно красяха стените на къщата им. Винаги казваше, че е горда с таланта на сина й, който превръщаше едно обикновено бяло платно в изящна и красива картина, която радва окото и гали зрителните сетива.

Тайра му въздействаше по същия начин. Красотата й не галеше само зрителните му сетива, но и всички останали. Всяка част от тялото му реагираше на нея.

Погледът му отново се обърна с голямо нетърпение към входната врата на сградата в очакване Тайра да излезе през нея. Това нетърпение го държеше цяла седмица. Тази събота вечер беше нещото, за което не можеше да спре да мисли още от момента, в който я върна обратно вкъщи от партито.

Тайра се стараеше да не закъснее, за това се опитваше да слезе по стълбите, без да последва акцидентно падане и да прати срещата си по дяволите озовавайки се в болницата за гипсиране на някой от двата й крака. Обувките с високи токчета винаги са заплаха за здравето на една жена.

За нейно щастие успя да стигне невредима до паркираната кола на Бруно.

Той бързо излезе от колата си и като един истински джентълмен отвори вратата за Тайра, която учтиво му благодари и се настани на мястото си.

   – Изглеждаш чудесно! – Каза й Бруно, без да сваля погледа си от нея.

Роклята на Тайра спираше дъха му. Светло-синьото доста й отиваше. Тази вечер тази жена беше още по-красива и от вечерта на корабното парти на Крис.

  – Благодаря ти. Ти също изглеждаш доста добре! – Отвърна му Тайра усмихнато.

Тази нейна усмивка го разтапяше. Най-чаровното нещо, което беше виждал.

Бруно успя най-накрая да отдели вниманието си от нея. Запали двигателя на колата си и тръгна към жилището си.

Останалата част от пътя им премина в мълчание.

Тайра проговори отново, след като двамата вече бяха в дневната на Бруно.

  – Всички тези картини са твои? – каза тя и продължи да оглежда стените.

  – Не всички. Някои съм ги закупил от други галерии или търгове. Майка ми е обсипана с мои картини. Мога да кажа, че е най-големият ми фен!

Тайра се засмя на изказването на Бруно. Очите й се спряха на един чудесен плажен пейзаж. Можеше да обърка картината със снимка.

   – Тази тук твоя ли е? – Тай любопитно го запита.

   – Да! Това е моя работа! – Бруно й отговори и се присъедини към нея.

 – Имаш голям талант! Картината е чудесна. – Тайра не скри комплимента си към него.

   – Благодаря. Виждам, че доста ти харесва! Ако желаеш ще ти я дам като подарък? – Бруно винаги можеше да запълни празното място на стената с някое друго от произведенията си.

   – Не бих искала толкова много от теб. Достатъчна ми е картината, която ще ми направиш! – Тайра му отвърна с чувство на неловкост.

   – Не се притеснявай. Давам я като подарък. Ще я приготвя, преди да те изпратя вкъщи. – Бруно продължаваше настоятелно да държи на предложението си да й направи подарък.

  – Много мило от теб! Ще я сложа на хубаво място, за да може всеки, който ми идва на гости да я вижда. – Тайра му отвърна с една от очарователните си усмивки.

Двамата се отдалечиха от пейзажа и се настаниха в уютната дневна на апартамента.

   – Жилището ти отговаря на артистичния ти стил – Тайра огледа всички предмети в стаята с огромно любопитство.

   – Трябва да видиш спалнята ми, за да откриеш футболната ми страст. – Бруно се засмя по хлапашки.

  – Трябва да си фен на „Великаните“? Кажи ми, че съм права! – Тайра ентусиазирано се обърна към него.

   – Напълно си права! – отговори й той усмихнато.

   – Кой е любимият ти играч от отбора? – Тайра се чудеше, дали Бруно си имаше на представа, че е сестра на Клейтън Лоукър.

  – Илай Мейнинг, може би, защото ми допада ролята на куартърбек. Хубаво е да бъдеш сърцето на един отбор... Какво ще кажеш за питие, преди да започнем с рисуването?

   – Разбира се. Една чаша бяло вино ми е напълно достатъчна.

Бруно се скри в кухнята, за да приготви питиетата. Дамата предпочиташе бяло вино и той също наля за себе си в чашата от него.

Докато Тайра го чакаше да се върне, тя отново обърна вниманието си към стаята. Голямата библиотека й допадаше много. Нито един рафт от нея не беше празен. Това означаваше, че Бруно обичаше да чете. Този мъж беше толкова много по-различен от другите, с които се беше срещала. Той беше забавен, артистичен, интелигентен и културен. С една дума – изтънчен.

Дневната му беше обзаведена елегантно и всичко в нея показваше страстта му да бъде художник. На няколко други рафта, Тайра забеляза голяма колекция от дискове с филми и музика.

Стените бяха боядисани в малко по-тъмен нюанс на червеното. Диванът и фотьойлите бяха от кожа в по-светъл тон на червеното, а масичката беше стъклена във формата на сърце. Пердетата към остъклението за балкона бяха в същия цвят на дивана, но украсени с нежни черни цветчета.

Бруно отново я зарадва с компанията си и й подаде чашата с бялото вино. Без да се замисли за дистанция се настани до нея и леко чукна своята чаша в нейната.

   – И така, кой е твоят любим играч от отбора? – той я попита с тих глас, почти го прошепна в ухото й.

   – Клейтън Лоукър – отговори му Тай бързо.

  – Лоукър? ...Сега, като се замисля, твоята фамилия съвпада с неговата –Бруно се засмива и отпива от виното си.

  – Не е просто случайност. Клейтън е моят по-голям брат! Мислех, че знаеш това? – разясни му тя.

  – Честно казано, нямах си представа. Крис не ми е споменавал, че имаш брат и той е Клейтън Лоукър – призна й Бруно.

  – Значи с него си говорите за мен? – Тайра започна да чака отговора му с любопитство.

  – Сподели ми, че е имал увлечение в гимназията по теб. Вече знам, как се е чувствал и разбирам трудността му да се измъкне от магията на чара ти.

 – Магията на чара ми? – Тайра не можеше да се сдържи и да не се засмее. – Ама, ти сериозно ли?

  – Честно. Крис има право за чара ти!

  – Нима? – погледът на Тай стана още по-любопитен.

Искаше да разбере, какво се върти в главата на Бруно и какво си мислеше за нея.

  – Всичко, което той казва за теб е истина. Дори вече го изпитвам върху себе си. Магическия ти чар! – Бруно закачливо и сексапилно й се усмихна.

  – Признавам си. Вече се чувствам, като вещица! – шегата се измъкна от устата на Тайра.

  – Това е най-добрият комплимент, който мога да ти направя. Признай си, че тайно правиш заклинания върху мен? – Бруно продължаваше със закачките си към нея.

  – Оу, да! Прав си. Имам си таен вещерски олтар вкъщи. По принцип, така успявам да спечеля мъжете. – Тайра също продължаваше играта на закачки с отговорите си към него.

Усмивката й не слизаше от лицето й. Компанията на Бруно й беше много приятна. Начинът му на флиртуване също й харесваше много.

 – Бих казал, че си доста способна вещица! Заклинанието ти работи напълно върху мен – погледът му изпълнен със сексапил отново се спря върху нея. – Би трябвало да си доволна?

 – Наистина съм доволна. Не бих изпуснала мъж, като теб! За това прибегнах към по-силните магии – Тай потъна в очите му.

Това беше страхотен момент за първата им страстна целувка, но Тайра нямаше да прибегне първа към нея. Искаше да остави всичко в ръцете на Бруно.

От друга страна, той имаше огромното желание да го направи. Устните му бяха жадни за нейните и сега трябваше да утоли жаждата им.

Без да се замисли много, той постави лявата си ръка на дясната страна на лицето й и с плавно движение достигна устните й.

Тайра затвори очите си в очакване на целувката. Усети неговите устни върху нейните и със страстно желание започна да им отвръща. Нещата за секунди се превърнаха в палава игра между езичетата им. Или Бруно беше майстор на целувките, или Тайра до сега не беше срещала мъж, който да я целуваше толкова нежно, страстно и игриво. Този мъж беше успял да я запали само с една-единствена целувка.

Не съжаляваше, че бе приела поканата му за тази среща. Макар поводът да беше рисуване на собствена нейна картина, нещата бяха тръгнали в друга посока. Тайра не съжаляваше и за развитието на срещата им до сега. Но смяташе за тази първа среща да си останат само с целувки. Усещаше в ласките му силното му мъжко желание да я направи своя, за това леко се отдръпна от него.

  – Мислех, че сме тук, за да ме рисуваш?

 – Така е, но вече нямам желание да рисувам портретът ти! – Бруно направи опит да бутне презрамката на светлосинята й рокля от дясното й рамо. – Не ме разбирай погрешно! Не искам просто да нарисувам красивото ти лице, но и тялото ти. Ако, разбира се, си съгласна да останеш единствено по бельо?

  – Щом е с цел за рисуване, ще го направя. – Тай го помоли за насока към спалнята му.

Когато влезе в стаята му и светна лампата Тайра осъзна, че се намираше в царството на „Великаните“. Бруно беше прав, че спалнята му е страстта към отбора. Стените й бяха боядисани в синьо, а картините по стените й бяха портрети на всички футболисти в отбора. Тайра ги заоглежда бавно, докато очите й попаднаха на лицето на собствения й брат. Бруно беше нарисувал Клейтън, лицето му беше толкова реално нарисувано, че Тайра я обзе чувството, че Клейтън ще й проговореше всеки момент. Бруно беше превърнал спалнята си в един истински храм на Ню Йорк – „Великаните“.

Стаята беше декорирано изцяло в син цвят.

След кратки две минути, Тайра се върна в дневната единствено облечена в светлосините си дантелени сутиен и боксерки.

През това време Бруно беше подготвил платното и боите, а Тайра я настани на луксозния си червен диван. Той за кратко време я постави в прелъстителна поза.

Тайра бе седнала с леко разтворени крака, от погледа й искреше изпепеляваща сексапилност, а ръцете й разрошваха гарваново черната й коса.

За дълъг миг Бруно не можеше да отдели погледа си от нея. Не бе виждал по-прелестна жена от Тайра. За този миг, втренчен в нея, беше забравил за бялото платно и боите пред него. Няколко кратки мига по-късно усети четката в дясната си ръка и отново се завърна към повода, заради който тя беше настанена на дивана в умопомрачаващо сексапилно бельо.

Очите му започнаха да попиват всеки малък детайл от нея, а ръката му да ги прехвърля на празното платно за рисуване. Заклеваше се във всичко свято, че тази картина ще бъдеше най-трудната работа, която е правил, тъй като вниманието му се насочваше повече към красотата на Тайра, вместо върху детайлите на рисуването му. С всеки поглед върху нея, тя успяваше да го пленява все повече и повече.