1.09.2006 г., 14:07

Заради Теб

1.7K 0 1
1 мин за четене

Обичам те! Защо да крия? Само защото умирам от страх да не се подиграеш с чувствата ми?
Само защото не искам околните да ме гледат със смесица от присмех и съжаление? Достатъчно време отказвах
да призная пред себе си, че те обичам повече от всичко на света. Беше ме страх, че някой ще чуе мислите
ми и спора, който водих със сърцето си.Това мое сърце те избра и искаше да те обича, но се сблъска с разума. И успя
да го победи! После накара и разума ми да те обича. Сега чувствам, че трябва да ти кажа следното: Обичам те,
такъв, какъвто си! Мълчалив, малко странен, различен, тайнствен, ИСТИНСКИ. Знам - не бих могла да живея без теб,
защото вече не виждам бъдеще. Ти си моят живот, моят свят, моят дом... Надявам се да оцениш жеста, че чувствата, които бяха само мои сега са
 публично достояние. Но за мен е без значение. Единственото важно нещо е, да мога да те обичам. Не искам друго. Не търся съжаление, благодарност,
 взаимност. Би било прекалено да искам подобно нещо от теб. Единственото, за което те моля е, да ми позволиш
да те обичам, защото иначе съм загубена. Желая ти - независимо каде си и независимо с кой си - да намериш щастието
и любовта. Бъди щастлив, защото го заслужаваш! Искам да знаеш, че на Света ти си Единственият човек, заради когото
 бих изтърпяла доброволно тази болка. Сладката болка да те обичам...
 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветиту Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...