Зарко - 2 част
Произведение от няколко части към първа част
Баба Надежда се сепна от този писък и се ококори. Огледа се набързо и се спусна към реката. Там до дълбокия вир видя едно дете да обикаля и да крещи. Беше малко момче на около 5-6 години. Тя го запита какво става и то през хълцане й каза, че кака му е вътре във водата. Загледа се баба Надежда, но нищо не видя. Обиколи около вира, но нищо…Реката беше бърза и се спускаше в един вир, а после тръгваше стремглаво и устремено надолу. Във вира нямаше никой. Момичето беше поето от водата и водовъртежът го беше поело надолу по течението.
Тръгна баба Надежда да се спуска по брега все по - надолу. Добре, че беше пъргава и краката я държаха. Момчето спря да реве и тръгна след нея. То тичаше, за да не изостане от нея. Тревата и шубраците им пречеха, но те бързаха колкото могат. Спряха до долния вир. Беше тих и спокоен като огледало. Вгледа се баба Надежда, но нищо не видя във вира. Взе една ракита и заудря във водата, пръски се вдигнаха, но нищо…Момичето беше изчезнало.
Спуснаха се до селото и баба Надежда отиде да извика кмета. Той също не беше млад мъж, но бързо излезе и тръгна с тях към реката. Обикаляха по камъните на брега, викаха, гледаха, тюхкаха се… нищо не видяха.
- Тебе как те викат? – попита кмета детето.
- Зарко съм.
- От къде се взе? А кака ти що дири в реката?
- Кака… и аз дойдохме да перем. Комшията ни докара, ама той продължи. Но кака изпусна една риза и водата я повлече. Тя влезе да я търси ама се лъзна на камъните и падна в дълбокото. Аз … аз…си играех покрай реката и я видях, че главата й се удари в камъните и тя потъна навътре - докато казваше Зарко гласът му затрепера и сълзите му пак бликнаха.
Баба Надежда му стисна ръчичката и го прегърна за крехките раменца.
- От къде сте? - запита кмета.
Момчето вдигна поглед и замънка:
- От село.
- А майка ти и татко ти кои са?
Зарко вдигна рамена.
- С кака сме саминки. Наште са умрели още като съм се родил.
- А кака ти, как я викат?
- Гюла.
Детето гледаше като вцепенено. Триеше очите си и се скри зад баба Надежда. А тя се чудеше какво да прави. Съжали го горкичкото. После без много да му мисли, рече на кмета:
- Ще го водя у дома. Докато намерим някой да го вземе.
Той закима с глава.
Хванати за ръце, те тръгнаха нагоре да приберат козата и после влязоха в дворчето. Зорко беше все още уплашен и едва се влачеше като пребито кученце. Сърцето му тупаше ли тупаше. Лицето му беше подпухнало от плач и сополи. Влязоха в кухничката и баба Надежда първо му изми лицето и ръцете. После отряза един комат, сложи бучка масло, поръси го с чубрица и му каза:
- Хапни си детко…
Зарко беше много гладен, захапа комата без да чака повече покани.
Баба Надежда му наля мляко в една чаша и детето я изпи.
После излязоха да нахранят кокошките и котката, издоиха козата, и после седнаха с баба Надежда на пейката в двора.
Мина една неделя. Не намериха Гюла. Зарко си мълчеше и слушаше за всичко бабата. Беше все още тъжен, отчаян и объркан. Тихичко милваше котката и кротко седеше на двора.
Все питаше :
- Ще найдем ли кака?
- Какво да ти кажа чедо…ще чакаме – казваше му баба Неделя и се обръщаше настрани, за да не я види, че влага избиваше в очите й…
Изтърколи се месеца, ни вест, ни кост за кака му…
Никой не потърси детето.
Господи, ще го отгледам…дар ми даде, Господи - благославяше бабата и се кръстеше пред кандилото у дома.
Зарко заживя при бабата. Изкарваха козата, тичаше по поляните, играеше си с пръчки из гората, беряха диви ягоди, питаше за всичко баба си Надежда. И тя му отговаряше кротко.
Баба Надежда разцъфна с това дете. Нищо, че беше циганче. Гледаше шоколадовите му очички, а те бяха едни такива любопитни и живи…
Тя един ден отиде на магазина и му купи дрешки, едни гуменки и топка.
Очите му грейнаха от радост.
Риташе шарената топка, тичаше след нея, улавяше я и беше весел и щастлив.
Следва…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
