7.12.2008 г., 23:05 ч.

Защо? 

  Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1102 0 3



  Защо вечно се налага да се бориш?
  Защо всеки по пътя си иска да те стъпче?
  Защо омразата ни завладява,
  а гневът и завистта заслепява?
  Къде е любовта,
  която стопляше сърцата ни
  и осмисляше живота ни?
Къде е надеждата,
  която ни крепи в трудни моменти?
  Нима изчезна вярата в доброто?
  Тогава за какво живеем?
  Кои сме ние - в какво сме се превърнали?
  Толкова въпроси,
  а отговор не намирам...
   Има ли изобщо?????



© Петя Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • За съжаление се превърнахме във същества, чиито главна цел е да консумираме чуждото щастие, да го превземем и унищожим, за да се поддържаме живи. Защо той да е щастлив, а аз немога.... Браво..
  • Защото такъв е живота-изпитание на човешкия дух.
    Брово. Хареса ми.
  • Има, естествено! Задаваш отговори...
Предложения
: ??:??