Наскоро един човек ме по пита, дали аз се радвам за това,
което съм и за това, което съм постигнала,а аз.... аз просто
седях и го гледах в очите... после заплаках.
Плаках много, плачех, защото... не само не знаех, дали съм
доволна, от това, което съм, а и ... хм... :) беше по-страшно-не знаех коя съм.
Съсипващо!Даааа...Тотален погром.
Чудно.Чудно, защо ли когато всичко около нас е наред , ние
просто продължаваме.Не гледаме какво става около
нас,просто... обръщаме внимание, САМО на личното си
щастие.
Не е ли жалко?Не е ли глупаво, да си задаваме такива въпроси, само когато... НЕ! Hие дори не си ги задаваме сами, трябва НЯКОЙ да ни попита.... жалко, наистина?
Защо,чак когато започнат да ни се случват лоши неща ...