Защо все на добрите лошо се случва? Защо щастието ме преследва, а болката в живота ми не го пуска? Защо получавам толкова много, когато и половината не заслужавам? Защо винаги когато обичам, някоя трябва да ме наранява? Защо тази слабост в мен, да се изправя не ми позволява? Защо когато помагам, винаги с лошо ми го връщат? Защо не спрях да търся любовта, когато видях, че не я намирам? Защо не ме гледат отвътре, а все търсят в мен красотата? Защо това което най-много искам винаги ме отбягва? Аз търся само щастие, а живота ми дарява болка... Защо свикнах толкова лесно с това, че не заслужавам жените в които се влюбвам? Защо давам толкова много, а те с малко думи ме убиват? Защо съм толкова добър? Защо е толкова скъпа цената на моята доброта? Защо давам всичко от себе си, а живота ме наказва? Около мен да бъде добре, да бъдат щастливи тези които обичам, моята усмивка да е истинска... Нищо повече не искам ! Защо продължавам да губя, малко ли неща загубих? Защо от всичките игри в които ме вкара живота, нито една не спечелих? Защо миналото и щастието което имах така ме нараняват? Защо се опитвам да заменя сълзите с усмивки, а не се получава? Защо обичах толкова силно? Защо така по кафявите очи полудях? Защо продължавам истинските жени да търся, а те не ме харесват? Може би отговор на всичко това няма, но не спирам да се боря! Търся решения всеки ден и вярвай ми, че някога ще ги намеря! Въпреки всичките мои дефекти, в мен има нещо уникално! Едно толкова голямо сърце, че дори в гърдите ми за него няма място!
© Калоян Калинов Всички права запазени
Извинявай, увлякох се в мои си размисли
Много черни мисли за толкова млад човек!Може би просто трябва за малко да спреш да търсиш и да се огледаш с широко отворени очи. По някога това, което ни липсва е на една ръка разстояние
Желая ти скоро да намериш своите отговори