11.07.2008 г., 15:19 ч.

"Защо ме мразиш толкова?" 

  Проза » Други
2108 0 0
1 мин за четене
 

"Защо ме мразиш толкова?"

 

 

 

"Защо ме мразиш толкова?" Защо ли не мога да ти отговоря? Дали, защото и аз не знам? Или, защото си ми безразличен! Дали, защото още те обичам? Не!!! Аз не те обичам!!! Знаеш ли, аз не знам... Обичала ли съм те??? Или просто съм си въобразила! Обичала ли съм те? Какво намерих в теб?

А ти обичал ли се ме въобще изобщо? Знаеш ли, не мисля! Ако ме обичаше - нямаше да ме лъжеш. Ако ми вярваше, ако ми имаше поне малко доверие - нямаше да се налага да те лъжа. Ако ме уважаваше - нямаше да се налага да се лъжем. Ако ме обичаше - нямаше да се държиш с мен като с вещ, като с боклук. Ако ме обичаше - нямаше да ме нараняваш, пребиваш и обиждаш непрекъснато. Аз за теб не означавах нищо, нали? Нали?

"Защо ме мразиш толкова?" - ме питаш. Ще ти отговоря така... По-точно отговарям на себе си, защото ти никога няма да разбереш! Ако те мразех - нямаше да се омъжа за теб. Ако те мразех - нямаше да искам да живея с теб.  Ако те мразех - нямаше да ме боли за теб. Ако те обичах - нямаше да ти изневеря. Ако те обичах - нямаше да те лъжа. Ако те обичах - нямаше да ме е страх от теб. Ако те обичах - нямаше да те използвам, както казваш, че постъпвам с теб. Ако те обичах - нямаше да хитрувам, както ме обвиняваш. Ако те обичах - нямаше да съм толкова подла и надменна, каквато казваш, че съм. Ако ти вярвах - нямаше да ти се моля и да се преструвам, за да предпазя от теб хората, които наистина обичам. Мисля, че ти отговорих.  А дали отговорих на себе си?

 

31.01.2004 г.

 

 

 

© Силвия Герджикова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??