11.07.2008 г., 15:19

"Защо ме мразиш толкова?"

2.5K 0 0
1 мин за четене
 

"Защо ме мразиш толкова?"

 

 

 

"Защо ме мразиш толкова?" Защо ли не мога да ти отговоря? Дали, защото и аз не знам? Или, защото си ми безразличен! Дали, защото още те обичам? Не!!! Аз не те обичам!!! Знаеш ли, аз не знам... Обичала ли съм те??? Или просто съм си въобразила! Обичала ли съм те? Какво намерих в теб?

А ти обичал ли се ме въобще изобщо? Знаеш ли, не мисля! Ако ме обичаше - нямаше да ме лъжеш. Ако ми вярваше, ако ми имаше поне малко доверие - нямаше да се налага да те лъжа. Ако ме уважаваше - нямаше да се налага да се лъжем. Ако ме обичаше - нямаше да се държиш с мен като с вещ, като с боклук. Ако ме обичаше - нямаше да ме нараняваш, пребиваш и обиждаш непрекъснато. Аз за теб не означавах нищо, нали? Нали?

"Защо ме мразиш толкова?" - ме питаш. Ще ти отговоря така... По-точно отговарям на себе си, защото ти никога няма да разбереш! Ако те мразех - нямаше да се омъжа за теб. Ако те мразех - нямаше да искам да живея с теб.  Ако те мразех - нямаше да ме боли за теб. Ако те обичах - нямаше да ти изневеря. Ако те обичах - нямаше да те лъжа. Ако те обичах - нямаше да ме е страх от теб. Ако те обичах - нямаше да те използвам, както казваш, че постъпвам с теб. Ако те обичах - нямаше да хитрувам, както ме обвиняваш. Ако те обичах - нямаше да съм толкова подла и надменна, каквато казваш, че съм. Ако ти вярвах - нямаше да ти се моля и да се преструвам, за да предпазя от теб хората, които наистина обичам. Мисля, че ти отговорих.  А дали отговорих на себе си?

 

31.01.2004 г.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Герджикова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...