Защо не написах "Листопад 6"?
Беше чудна октомврийска утрин. Реших да се разходя в градския парк. За кой ли път ме мамеше есенният листопад... Вдъхнови ме за поредица от стихове, които пратих в един популярен сайт. Какво ли щеше да се роди днес? От кой ли ъгъл щях да погледна на това природно явление?... На небето нямаше нито едно облаче, грееше слънце, а от време на време подухваше северен вятър. Вече си представях златния дъжд...
Както си вървях, изведнъж ме поляха със студена струя вода. Погледнах нагоре: пъргава домакиня миеше терасата си. Лошо няма, но биваше първо да погледне дали не минава една вдъхновена фея, например... Вбесих се, но тутакси ми проблесна: няма случайни неща! Това беше знак от Небето да се зАпра вече. Обърнах се кръгом и в лек тръс се понесох към къщи. През цялото време вятърът упорито ме ухажваше, а аз приемах ласките му с глуповата усмивка...
Благополучно се прибрах... Все пак, извадих късмет, че не беше януари! Не написах стих, но затова пък измих и трите тераси. Преди това обаче, погледнах да не би да минава един плешив принц, например...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вилдан Сефер Всички права запазени
