Защо не написах "Листопад 6"?
Беше чудна октомврийска утрин. Реших да се разходя в градския парк. За кой ли път ме мамеше есенният листопад... Вдъхнови ме за поредица от стихове, които пратих в един популярен сайт. Какво ли щеше да се роди днес? От кой ли ъгъл щях да погледна на това природно явление?... На небето нямаше нито едно облаче, грееше слънце, а от време на време подухваше северен вятър. Вече си представях златния дъжд...
Както си вървях, изведнъж ме поляха със студена струя вода. Погледнах нагоре: пъргава домакиня миеше терасата си. Лошо няма, но биваше първо да погледне дали не минава една вдъхновена фея, например... Вбесих се, но тутакси ми проблесна: няма случайни неща! Това беше знак от Небето да се зАпра вече. Обърнах се кръгом и в лек тръс се понесох към къщи. През цялото време вятърът упорито ме ухажваше, а аз приемах ласките му с глуповата усмивка...
Благополучно се прибрах... Все пак, извадих късмет, че не беше януари! Не написах стих, но затова пък измих и трите тераси. Преди това обаче, погледнах да не би да минава един плешив принц, например...
© Вилдан Сефер All rights reserved.
