Акт 6.
Прожекторите осветяват двамата, които продължават започнат разговор. Той е полулегнал в кресло с лаптоп върху коленете.
Той: ... Интересно разправяш. Какво друго прави днес?
Тя: Разхождах се с бебето в парка.
Той: Да. Времето бе наистина хубаво. Особено сутрин, когато няма много хора или деца с колела.
Тя: (мълчи, после промълвява бавно, като насън) Знаеш ли, какво видях там?
Той: (с любопитство): Какво?
Тя: Един букет от рози. Много красив.
Той: Навярно щастлива двойка го е забравила вечерта.
Тя: Едва ли! Бе хвърлен до пейката... И стъпкан от някого!
Той: (изненадан) Как - стъпкан? Не беше ли просто забравен?
Тя: (тъжно) Розите бяха смачкани с крак. (замечтано) Но дори и така още бяха красиви! А капките по тях от нощния дъжд ми се заприличаха на техните сълзи. ...