Защото...
На Него...
Защото бяхме забравили, че сме истински... защото ти не вярваше, а аз вярвах прекалено много... защото аз чаках теб, а ти към мене не поглеждаше... защото беше студено, а аз не знаех как да се стопля... защото ти вечно тичаше, а аз не можех да те стигна... защото бяхме прекалено уморени, а времето не чакаше... защото всичко беше реалност, а ние сякаш сънувахме...
Защото аз се страхувах, а ти се изплъзваше... защото аз исках щастие, а ти на друга го даваше... защото аз се изгубих, а ти не ме намери, а обеща, че ще го направиш... защото ти ме нарани, а аз дори не те намразих... Защото просто се обичахме, преди да забравим, че сме ние... защото нямаме имена, а само образи, спомени, причини... оправдания...
Защото ти и аз не знаем как да се обичаме правилно, без да ни боли, без да се убиваме всеки ден, без да се мачкаме и унижаваме... защото аз не знам как да бъда себе си без теб и защото ти не ме научи... защото светлината беше ти, а ти обичаше мрака... защото аз не исках, а ти ме принуди... защото исках да стигна до тебе, а ти избяга...
Защото бяхме толкова горди, смели, непримирими... защото не искахме да отворим очи пред лицето на бурята... защото обрекохме себе си... защото сме просто хора... такива... глупави, горделиви...
Защото ти просто си такъв, а аз съм различна... защото ти си ти, а а съм странна... защото бяхме търсили, защото бяхме намерили... защото нищо не искахме, а всичко получихме... защото аз те обичах, а ти не го разбра... защото мракът падна твърде бързо, а аз дори не можах да извикам името ти...
24.06.2009г., София
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Метафора Всички права запазени
