Някога чувствал ли си се слаб? Така, сякаш не можеш, но знаеш, че трябва да продължиш, независимо какво се случва...?
Трудно ми е да започна. Всякакви мисли нахлуват в съзнанието ми, но като че ли всичките до една се свеждат до един-единствен човек...
Някога обичал ли си? Имало ли е човек, за който би поел куршума без да се замислиш? Човек, който е не просто всичко за теб, а който е част от теб, без която ти не си цял и не можеш да функционираш?
Невъзможно е да забравиш човека, на който си дал толкова много. Можеш да го преодолееш, но не и забравиш! Можеш да забравиш думите му, дори и постъпките, но не и начина, по който те е карал да се чувстваш!
Бях момиче, което се раздава безрезервно. Което прави добро и не очаква да получи същото в замяна, защото още от малка животът ме научи, че нищо даром не получаваш, че трябва всичко сам да си направиш и също така трябва да бъдеш силен, за да оцелееш! За слабите нямаше място тук! Това момиче, което бях, бе весело, усмихнато, макар че не винаги му бе радостно. Винаги намираше сили за една усмивка, независимо какво бушуваше в нея. Обичаше да предизвиква щастие у хората.
Появи се той. Поиска да се запознае с нея. Така, както останалите, тя и за миг не го остави. Бе до него в трудните моменти, бе с него при взимането на сериозните решения, не го упрекваше, а го подкрепяше, вдъхновяваше, уважаваше, харесваше... обичаше го! Даваше му всичко, за което някой би мечтал. Беше готова на всичко за него. Той бе на първо място в малкия и свят. Може би някъде сгреши... Че безгрешни има ли? И той реши да си отиде, без да помисли как оставя момичето, което тръпнеше за всяка една минута, прекарана с него, което го обичаше повече, отколкото той осъзнаваше...
Безскрупулна самота. Бездънна тъмнина. Черен Ад.
Това момиче бе съсипано. Думите му като куршуми бяха пронизали сърцето ù, а действията му като остри ножове се бяха забили в нежната ù и крехка душа...
Трудно е да продължиш, когато единственият човек, на който си вярвал, с който си мислил да продължиш по пътя на живота, те предаде с думите: „Ще се оправиш!” Да, ти ще се оправиш, но въпросът е „Кога?” Болезнено е да разбереш, че си мамен от човека, заради който си застанал против всички! Който си мислил, че не е като другите, че може би сега е твоето време да почувстваш малко щастие, че може би това е истинската любов!... Но не, отново – грешка!
По-скоро бих го нарекла УРОК!
Безсмислено е да разчиташ на приятелите си в такъв момент, когато знаеш, че са лицемерни и фалшиви! Тогава ти остава да разчиташ само и единствено на себе си! Да повярваш, че МОЖЕШ!
И така от едно наранено, леещо горчиви сълзи момиче, да се превърнеш в една истинска Жена! Опитала най-вече от болката! От лошата страна на живота!
И ако сега някой ме попита: „Ако имаше възможността да го подминеш там, където го срещна, би ли го направила?”, бих отговорила: „Твърдо НЕ!”, защото по-добре да съм обичала и да бъда неоценена, отколкото никога да не съм знаела какво означава това чувство!
И след всеки удар ставам! И да няма път, пак си намирам! И да няма светлинка в тунела, пак излизам! И насред целия този хаос в мислите ми, озаглавен с големи букви името ти, знай, че пак ще се оправя! Но когато осъзнаеш и решиш да ме потърсиш, защото всичките онези, които винаги поставяше на първо място, нямат моето мислене, усмивка, поглед, държание и моята обич... Тогава аз може би ще се събудя до някой, който вече го е осъзнал... И дори адски много да ми липсваш, аз ще се усмихна и ще ти кажа: „Няма страшно! Ще се оправиш!”
Защото животът е за СИЛНИТЕ!!!