Беше тиха и прохладна есенна нощ. Лекият ветрец не можеше сериозно да притесни закъснелите минувачи, само от време на време ги дразнеше, бутайки шапките им. Всичко живо, като изключим среднощните купонджии, главно ученици и нехранимайковци без сериозни задължения, всички сладко спяха. Всички, без един...
По точно една, абе направо двама. Докато госпожа Иванова, учителка по математика, набираше неуморни задачи на компютъра си, нейното момче не можеше да заспи. Старата бръкма, милото компютърче де, непрестанно бръмчеше и момчето мореше. Накрая то неиздържа, скокна от леглото си и запита майка си:
- Абе майко, не го ли написа най-после тоя тест...
- Още малко сине, нещата трябва да са максимално изпипани.- отвърна тя, без да отделя поглед от екрана.
- За кого бе, майко, за циганчетата ли! Та на тях грам не им пука за теста ти, стига си се бъхтила. – окуражи я да си легне синчето, сещайки се, че утре рано ще става.
- Не говорѝ така,сине! И онези деца могат, стига да им се отдели време и .. ...