5.07.2007 г., 11:11 ч.

Завинаги един до друг 

  Проза
846 0 6
4 мин за четене
Разказ от поредицата ми "ИНТЕР(НЕТНИ)ЕСНИ ИСТОРИИ"
Съпрузите Андонови - Олимпия и Петко (Боже, какво съчетание на имената), бяха женени точно от 22 години. Точно 22 години взаимно отчитаха недостатъците, взаимно признаваха положителните си качества. Две деца - дъщеря на 21 и син на 16 години, добра работа - тя - лекар физиотерапевт, той - технически директор в една българо-австрийска фирма, хубав апартамент, лека кола... какво повече - здраве му кажи...
Но... Винаги има по едно НО - което разваля хубавите картини.
От няколко години бракът им се разпадаше, едвам креташе, като стара селска каруца, движеща се по каменист път. Андонов, на стари години се впусна да гони млади жени и да доказва на собственото си АЗ какъв мъжага е. Андонова, израстнала в прекрасно, здраво семейство с традиции, отначало се поболя, като разбра съпругът й какво прави. След което изведнъж преглътна горчивия житейски хап и заживя за работата си и децата си.
Спасението дойде неочаквано - дъщеря й един ден я въведе ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Маринчева Всички права запазени

Предложения
: ??:??