27.01.2016 г., 18:49

Зависимости

676 0 0
1 мин за четене

Зависимостта е общочовешко, примитивно, елементарно, първично състояние. Тя е ниска страст, толкова ниска в еволюционното си развитие, че чак върховно гениална. Няма нищо по-просто и по-лесно от това да се привържеш и да привикнеш към дадено действие, вещ или персона. А способността ни да се въздържим от изкушението се е зародила в далеч по-късни геологични периоди в хода на естествения отбор. Зависимостта е коварна лисица, дебнеща ни зад някой храст и точно когато ни най-малко очакваме се вкопчва във вратовете ни с отровните си зъби. И тук волята или какъвто и да било друг опит за възпиране би бил напълно безполезен и безплоден. Бездеен. А после ни лъжат, че сме били свободни. Къде е свободата тук? Къде? Не съществува, тъй както не съществува и изгревът, защото е само една зрителна измама: Слънцето не изгрява, просто Земята се върти около оста си; тъй както видимите цветове няма да са цветове ако я няма светлината; тъй както хоризонтът не съществува, защото Земята е кълбо. Свободата е измислена от някое човешко същество, тънещо в пороци и самозабрава, което да оправдае същността на значението свобода използва т.нар. свободен дух: ще си вечно ограничен ако разумът и душата ти не са свободни. Грешна, напълно сбъркана логика. Лишена от смисъл, лишена от отговорност. Понятието свобода е сътворено, за да опростим по някакъв начин милионите ни зависимости, за да не изглеждат чак тъй плашещи в чудовищните си покъртителни размери. Няма такова нещо като свобода. Свободата е илюзия, тъй както илюзорно и повърхностно е щастието ни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илияна Банчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...