Зависимостта е общочовешко, примитивно, елементарно, първично състояние. Тя е ниска страст, толкова ниска в еволюционното си развитие, че чак върховно гениална. Няма нищо по-просто и по-лесно от това да се привържеш и да привикнеш към дадено действие, вещ или персона. А способността ни да се въздържим от изкушението се е зародила в далеч по-късни геологични периоди в хода на естествения отбор. Зависимостта е коварна лисица, дебнеща ни зад някой храст и точно когато ни най-малко очакваме се вкопчва във вратовете ни с отровните си зъби. И тук волята или какъвто и да било друг опит за възпиране би бил напълно безполезен и безплоден. Бездеен. А после ни лъжат, че сме били свободни. Къде е свободата тук? Къде? Не съществува, тъй както не съществува и изгревът, защото е само една зрителна измама: Слънцето не изгрява, просто Земята се върти около оста си; тъй както видимите цветове няма да са цветове ако я няма светлината; тъй както хоризонтът не съществува, защото Земята е кълбо. Свободата е измислена от някое човешко същество, тънещо в пороци и самозабрава, което да оправдае същността на значението свобода използва т.нар. свободен дух: ще си вечно ограничен ако разумът и душата ти не са свободни. Грешна, напълно сбъркана логика. Лишена от смисъл, лишена от отговорност. Понятието свобода е сътворено, за да опростим по някакъв начин милионите ни зависимости, за да не изглеждат чак тъй плашещи в чудовищните си покъртителни размери. Няма такова нещо като свобода. Свободата е илюзия, тъй както илюзорно и повърхностно е щастието ни.