Завръщане в Златоград
Ян притеснено разтърка челото си. „Къде ли ги водеше майка им? Как щяха да живеят с брат му занапред в тази дива страна?” – мислеше си той, когато самолетът им се приземяваше на софийското летище. Майка им – Пенка, беше българка, омъжила се за холандец още през далечната 1990 година. Ян и брат му Георг бяха родени и отрасли в Амстердам. Животът им си течеше подредено до деня, в който главата на семейството почина от рак. Тогава Пенка осъзна, че няма да има повече издръжка и усилено започна да мисли за завръщане в България. Децата вече бяха поотраснали – Ян скоро щеше да навърши шестнадесет години, а Георг – единадесет. И ето – настъпи денят, в който оставиха далече зад гърбовете си страната на лалетата и полетяха към дивия изток. Дори и не преспаха в София, а направо потеглиха за Златоград – родното място на Пенка. Родителите й отдавна бяха починали и само къщичката им с двор, някога китен, а сега - обрасъл с плевели, но още разкрасяван от стара, неподрязвана лоза и каменен геран, както и от една разкривена скамейка под грохнала смокиня, напомняха, че някога тук е кипял живот. С треперещи ръце Пенка превъртя ключа и входната врата изскърца пронизително. Отвътре ги лъхна мирис на гнило дърво и плесен. Пристъпиха боязливо. Часовникът с кукувичка сякаш се зачуди дали отново да не тръгне, но птиченцето само ги изгледа и дори не им кимна – ами да, не ги познаваше още! Старите кревати , скринът и раклите, учудено ги проследиха, а прашасалите дървени столове дори и не ги поканиха да поседнат.
- Деца, ще изкараме около седмица на хотел, докато пооправим къщата – някак умислено рече Пенка. Тя бе пребледняла, с дълбоки сенки под очите и по всичко си личеше, че беше объркана.
Георг седна на прага и отсече:
- Няма да живея тук! Искам си в Амстердам!
Ян стисна ръката на майка си:
- Спокойно! Ще свикнем! – искаше да се държи като мъж, но гласът му нещо притрепери. Знаеше, че нямат достатъчно средства, за да живеят в Холандия и единственият им изход беше да се установят тук.
Любопитна съседка се показа откъм дворната порта.
- Леле, Пенче, ти ли си ма, чедо?! – разпери ръце тя.
- Аз съм, аз съм, лельо Ганке! – искрено се зарадва Пенка.
- Сигур двайсет лета не съм те виждала тъдява. От вашите, Бог да ги прости, разбрах, че къде Холандия си се задомила и там си живееш? – подпита съседката.
- Така беше, но вече се връщам. Мъжът ми почина, а само той ни издържаше, та с децата, щем не щем, тук трябва да се установяваме – напрегнато заобяснява Пенка.
- Няма страшно, лелче. Дорде пооправите къщата, настанете се при мен, че и аз съм саминка – моите хубостници и те отпрашиха по чужбината. Пък, лека – полека, ще си постегнете дома и ще си заживеете у вазе – Ганка веднага долови притеснението на Пенка и побърза с поканата.
- Неудобно ми е, лельо. Ще отседнем в хотел, докато да се понаредим. Нямаме много пари, ама тук - в етнографската част, имало работа за такива като мене, та дано да успеем – позавъртя приказката Пенка.
- Ха, какъв ти хотел бе, чедо! Париците за децата и за къщата ги кътай! При мене ще отседнете, че да не ми е скучно! Я, като кукувица съм без челядта си! – настоя Ганка, а Георг я улови за ръката и направо тръгна след нея. Ян и Пенка заключиха портата и я последваха, зарадвани.
На другия ден, отпочинали и похапнали от мекиците на леля Ганка, тримата вече бяха с по-висок дух, готови за подвизи, та чак и за разходки из градчето. Пенка искаше да разведе децата си из музеите, дано да понаучат нещо за нейното родно място. В етнографската част на града, току под носовете им, до засмените калдъръмени улички, занаятчии майсторяха накити, старинни оръжия, рисуваха глинени съдове – истинска чудесия. Георг се захласна пред статива на един художник и след малко оживя върху платното. Стигнаха до музея на просветното дело в средните Родопи. Ей, че интересни неща имаше в старинната къща! В стаята на учениците ги посрещнаха с пръчка – послушанка. Шавливият Георг бутна един учебник по ботаника и Ян я използва по предназначение, като за назидание, нашега му поотупа гърбината. Пясъчници, восъчници, мастилници, пачи пера, географски карти, сметала и какво ли не още… Ян заразглежда една полуразпаднала се книга с жълти листове, а уредничката на музея му обясни, че това е Неофитовото евангелие, издадено през 1859 година в Лондон. Тайно от гръцките духовници, просветителят Ангел Киряков го бил използвал, за да учи беловидовските деца на българско четмо и писмо. Ян с интерес заразглежда един учебник по биология, издаден скоро след Освобождението на България от турско робство. Удиви се на подробните и точни илюстрации и на уроците, които си бяха направо за медици.
- Мамо, та ние - в Холандия, не учим толкова подробно биология! Дори един мой съученик, вече е като мен – на шестнадесет години, а не знае къде се намира човешкото сърце, представяш ли си!
Уредничката на музея веднага се намеси и им обясни, че в Беловидово, сега – Златоград, винаги са работили будни учители, които решително са отстоявали българските интереси и са очертали пътя на светското училище. След Ангел Киряков, делото му се продължило от Яков Змейкович, който окончателно отстранил гръцкия и турския езици от преподаването и официално въвел честването на празника на българската писменост, а също и създал слято девическо училище със Злата Димитрова от Одрин.
Словото на уредничката на музея, сякаш бе най-интересната приказка, разказана увлекателно на фона на отнасящата чак в Космоса песен за Дельо хайдутин, в притихналата стая, с причудливата пръчка - послушанка, с тефтера, в който чинно бяха записани учениците - на чия издръжка са, какъв успех са показали по различните предмети, та и дори - какво поведение са имали.
Семейството си почина на учителския миндерлък, от който едно време даскалите са наблюдавали палавниците, играли си шумно в китния двор по време на междучасията. Георг прегърна майка си и рече:
- Ех, хубаво било тук! Така се радвам, че си дойдохме, мамо!
Пенка и Ян стиснаха ръцете си. Песента за Дельо хайдутин още се носеше и сякаш лозовите листа потрепваха от нейните трели, а вековната асма се готвеше да продължи разказа за милото, майчино родно място…
© Росица Танчева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Петър и Нина, радва ме, че разказът ми "Завръщане в Златоград" ви е допаднал. Благодаря ви!
-
Прекрасен разказ Росица!Върна ме в Златоград, от където имам прекрасни спомени свързани с работата ми като хидроинженер.
И там съм оставил следи,които ще помагат на хората да живеят
по-добре поне сто години, след като аз съм станал на пръст.
ПОЗДРАВЯВАМ ТЕ! -
Благодаря, Цонка! Честито Рождество и на теб!
-
Златоград е един от най-красивите ни градове!Харесвам как пишеш!Честито Рождество и ти да си честита,Роси!!!!
-
Ани, Безжичен и Петя, благодаря ви! Светли празници!
-
Светли празници, Роси!
-
Когато имам повече време с удоволствие чета твоите работи.
-
Корените винаги остават и само чакат да бъдат поляти, за да се събудят!
Честито Рождество! -
Стефка и Ангел, благодаря ви! Честито Рождество и на вас, и на всички откровенци!
-
Честито Рождество Христово!
-
Честито Рождество, Роси!
-
Благодаря, Радко! Светли празници и на теб!
-
Разказваш увлекателно и вълнуващо. Пожелавам ти светли коледни и новогодишни празници!
-
Благодаря, Ангел! Светла Коледа и на теб!
-
Хубава и Светла Коледа!
-
Вилдан и Борис, радвам се, че разказаното от мен ви е допаднало.
Весели празници! -
Поседнах на прашлясалия стол, за да изслушам с удоволствие... как шуми лозата и разказва твоята толкова българска история!
Здраве и веселие, Росица! -
Вълнуващ разказ за родния край. Винаги с удоволствие отивам в Златоград - харесва ми атмосферата там.
Весели празници, Роси! -
Благодаря, Ангел! Весели празници, здраве и късмет и на теб и на всички откровенци!
-
Весели Празници, Роси!
И много късмет! -
Благодаря, purko59!
-
Хубав урок по родолюбие!
-
Благодаря, Владимир!
-
Много хубав разказ, прочетох с удоволствие!
-
Илияна и Антоан, благодаря за отзивите!
-
Докосващо е като тематика. Интересно е като сюжет. Хареса ми. Поздрав!
-
Благодаря, Ангел! Много ме радва, че разказите ми ти доставят духовна наслада!
-
Духовна наслада са разказите ти, Роси - знаеш го!
Докосна се до българщината в мен - благодаря ти от сърце! -
Сеси, Елена, Васил и Нина, благодаря ви! Васил, радва ме въздействието, което този разказ има върху теб и ме насърчава да продължа да пиша.
Весели празници на всички откровенци! -
Връщам се отново, просто разказа ме "дърпа" към себе си и има защо.
...Преди доста години бях в Родопите, обиколих доста места едно от планираните и неосъществени си остана Златоград.И четейки разказа аз попивах всяка запетайка с такова удоволствие, най-вече самата история с завърналите се наши сънародници, неподправената човешка топлота с която са посрещнати...и с която е написан.Знам, че се повтарям, но нека не се тълкува, като повторение, а като потвърждение на първото мое твърдение.
Благодаря Ви още веднъж !
Весели празници! -
С poeta (Илко Илиев)
Аплодисменти и от мен!!! -
Много ми допадна! Не усетих кога стигнах края! А може би ще има продължение?!
-
Донко, радвам се, че разказът "Завръщане в Златоград" ти е допаднал.
Апейрон, не мисля за рейтинга си, но писането на проза за мене е духовна наслада и ми се иска да разбера нейното истинско въздействие върху читателите, желая искрените им отзиви, както и коментари, и критики, които могат да ми бъдат полезни, за да се усъвършенствам. Надявам се, че ме разбираш. Илко, благодаря за отзива! -
СТрахотен разказ, изпълнен с много носталгия и спомени. Много хубаво е чувството да се завърнеш в "извора"
-
Виолета и Борко, благодаря за отзивите! По оценките съдя, че на apeiron разказът ми никак не се е харесал, ако въобще го е прочел, защото досега не съм забелязала да е оценял или коментирал прозаични произведения.
-
Корените бързо се усещат!
-
Потопих се в една друга, възрожденска епоха!
Златоград е наистина уникално място с дюкянчетата, художествените занаяти, чудната природа и будни хора, това лято бях там и се убедих сама!
Светли празници и най-добри пожелания за Колада и Нова година! -
Генка, благодаря ти!
-
Много полезно и увлекателно четиво! Харесвам стилът ти. Водиш повествованието умело и държиш будно вниманието на читателя до края.
Поздрав! -
Васил и Стефка, благодаря ви!
-
Все научавам по нещичко от теб, Роси! Прегръдка
-
Привет!
Много прочувственна история, пресъздадена с неподправена човешка топлота, именно за това докосва по особен начин...
Поздравления за написаното!
Весели празници! -
Елена и Ники, благодаря ви!
-
определено си голям разказвач,Росе
поздрави и от мен -
Мехлем за ду6ата си мила,голям разказвач!
-
Благодаря, Светлана! Дядо ми поп, Бог да го прости, също си имаше пръчка, с която навремето е съветвал дъщерите си, а по-късно съветваше и внуците си, между които често се случвах и аз. Мисля, че съветваните са /сме станали хора. Сложен въпрос е възпитанието. В Златоград научих, че на тази пръчка й казвали послушанка. Баба ми, също Бог да я прости, понякога ме заплашваше, че ако не слушам, ще играе точилката, но никога не я използваше за тази цел. Веднъж ме плясна, но нея повече я заболя, чак сълзи изскочиха на очите й от съжаление, че не се е въздържала, а това ми направи много голямо впечатление и вече внимавах как се държа. Считам, че няма нищо по-отговорно от отглеждането, образоването и възпитаването на децата.
-
Приятно ми беше в твоя Златоград и се надявам пак да ни заведеш там. Сърдечни поздрави, Роси! Не знаех, че пръчката се е казвала послушанка
-
Галина, благодаря! Отдавна е отминало времето на пръчките-послушанки. Сега и леко шамарче да се удари на някой немирник, веднага ще последва съдебно производство срещу учителя. Мисля, че наистина методът на убеждението чрез слово е по-добър, стига да е прилаган и в семейството, а и учителите да обичат работата си и да знаят, че по-важно от всичко на света е образованието и възпитанието
на децата в честност, достойнство и доброта.
Благодаря, Петя! Наистина е голяма тема. Децата на Пенка, знаещи два езика, са деца, които навсякъде могат да намерят достойното си място, ако тя устои и успее да ги образова и възпита като Човеци.Така мисля. -
Винаги те чета с интерес и наслада, Роси и винаги научавам нещо ново за българската култура, история, география.
За децата обаче...не знам какво да кажа.Единадесет години наблюдавам наши деца, родени и израсли тук, те са просто различни, деца на два свята , на две култури, трудно биха приели окончателен избор и еднозначни решения...Голяма тема е това, широка и дълбока.
Поздрави! -
Така е, Водолея. Благодаря ти!
Плами и Иван, благодаря ви! Плами, идеята ти ми допадна - може и да измисля продължение, да стане повест или роман. Обичам историческия привкус, а започнатото е благодатно. -
И аз плаках. Благодаря ти, Роси!
-
И аз се просълзих... Мисля, че може да измислиш продължение на разказа! Поздрав, Роси!!!
-
Винаги е вълнуващо, когато човек се връща към корените си!
Поздрав! Увлекателен разказ! -
Благодаря, Ивон! През изминалото лято за няколко дни пообиколих етнографската част на Златоград. В музея на просветното дело срещнах майката, която описвам в разказа си и нейните двама сина. Набързо завързахме разговор. Тя и големият й син ми разказаха някои неща за живота си. Наистина, в текста ми има и доста художествена измислица, но се основава на разказаното от тях. Историческите факти научих от уредничката на музея. Когато нещо ми се случи, то отлежава в паметта ми и някой ден, с помощта и на доста художествени измислици, производни от него и вмъкнати в него, става на разказ, стихотворение, роман ... Предполагам, че повечето от пишещите имат подобен творчески процес. Веска, благодаря ти! Когато пишех разказа, аз също се просълзявах на няколко пъти.
-
Прочетох с интерес. Умело си съчетала художествена измислица и исторически факти. Благодаря за информацията!С поздрав, Роси!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
