Здравей, любов!

Здравей, Любов! Толкова чиста и клиширана, стара, архаична и необуздана. С аромат на ванилия и с дъх на цветя. С мирис на вино, червено ароматно и пенливо. Но къде си, Любов? Толкова дълго те търся и толкова трудно те намирам. Намирам те в очите на един човек, но не знам там ли си, или отново си плод на въображението ми! Мираж сред памукови облаци! Илюзия в сърцето на един илюзионист. Какво си ти? Чувство, страх и сълзи! А може би радост, пеперудки в корема и блясък в очите! Кое си ти – Любов? Къде си? Сред всичката тази бъркотия и всичкия този хаос не те намирам. Търся те, но те няма.
И най-великият писател и най-големият философ не може да ми каже какво си ти и къде си. Та аз, драскачката на думи и мисли, как да те открия? Ти си пристанище по реката, по която плувам, но дали си истинското пристанище? Не знам, Любов, ще чакам там на зелената трева, да дойдеш...
Какво си ти, Любов? Чувство в сърцето или някакво душевно въображение? Защо никога не идваш с аромат на ванилия и защо никога не си тръгваш с него? Остават само въпросите без отговори?
Намирам те в очите и усмивката на един човек, но истинска ли си? Не знам! Знам, че този човек е всичко за мен, знам, че той е смисълът, който търся. Но кажи ми как да му кажа това? Как, като не знам дали ти си там? Как да бъда „гола“ пред него, да му покажа душата си? Кажи ми, там ли си? Ако ти си там – Любов, никога няма да те изоставя! Намерих те и няма да те пусна – моя Любов! Искам цял живот пеперудките в корема ми да пърхат, без да спират. Искам да ти кажа – Любов, че моят живот си ти. Мога да бъда и принцеса, и пепеляшка, но само да съм с теб.
Мираж, илюзия и нереална сладост си ти. Мираж толкова търсен и толкова истински. Страх ме е! Страх ме е да те докосна и целуна, страх ме е да не те изгубя. Бъди с мен! Като малки снежинки върху студената земя, идваш и също като тях си отиваш. Чакай! Моля те, спри и ме вземи с теб. Искам да те последвам навсякъде! Стига да знам, че те има и че си истински!
Всяка приказка започва с „Имало едно време...“, но моята не искам да започва така, защото все още го има това време. В приказките всичко е толкова истинско и красиво. Няма маски, актьори, има само истини и чиста любов. В приказката Пепеляшка отива на бала с карета, а аз мога да вървя по калните и прашни улици, стига да знам, че вървя ръка за ръка с моята истинска, чиста и свята любов.
Здравей, Любов! Толкова истинска, свята и красива... Вече знам къде да те намеря. В очите и усмивката на един човек, човек, който за мен е всичко.
     Обичам те, Любов!

Даниела Ангелова