Здравей, Любов! Толкова чиста и клиширана, стара, архаична и необуздана. С аромат на ванилия и с дъх на цветя. С мирис на вино, червено ароматно и пенливо. Но къде си, Любов? Толкова дълго те търся и толкова трудно те намирам. Намирам те в очите на един човек, но не знам там ли си, или отново си плод на въображението ми! Мираж сред памукови облаци! Илюзия в сърцето на един илюзионист. Какво си ти? Чувство, страх и сълзи! А може би радост, пеперудки в корема и блясък в очите! Кое си ти – Любов? Къде си? Сред всичката тази бъркотия и всичкия този хаос не те намирам. Търся те, но те няма.
И най-великият писател и най-големият философ не може да ми каже какво си ти и къде си. Та аз, драскачката на думи и мисли, как да те открия? Ти си пристанище по реката, по която плувам, но дали си истинското пристанище? Не знам, Любов, ще чакам там на зелената трева, да дойдеш...
Какво си ти, Любов? Чувство в сърцето или някакво душевно въображение? Защо никога не идваш с аромат на ванилия и защо никога ...