ЗЕЛЕНА ПРИКАЗКА

куклена пиеса в три действия

от Вероника МИТЕВА

Действащи лица:

Жабокът Мистър Грийн

Скакалецът Скачко

Мравчо-Главчо – главен полицейски инспектор

Врабци-хулигани

Щъркел, патици, гъски и др.

Жабешки хор

Първо действие

            Вижда се част от река и много зеленина около нея. Цвърчене на врабци и други птици.

Скакалецът /само глас, не се вижда още/ Ей, зелен! /след малко прокашля се и вика/ Зелееееееен!

 Чува се едно „пльок” и се показват първо едни облещени жабешки очи, после и самият Жабчо.

Жабокът /озадачено и сърдито/ Кой ме вика? На кого съм притрябвал сега?

Тишина. Няколко минути се ослушва и се кани да се мушне отново във водата.Чува се сърдито „ква-ква”

Скакалецът /вече по-уверено и весело/ Тук съм, бе зелен. Виж ме – аз съм, кво се правиш, че не ме познаваш?

Жабокът. Ооооооо, дребен, ти ли си? Аз пък мислех, че ми се е причуло. Напоследък все ми се причуват разни работи...

Скакалецът. Тъкмо щях да те попитам как си, дали ти се причуват гласове – най-вече скакалешки. Нали приятелите са затова – да те питат как си и ти да им отговориш: ”Благодаря, добре съм”, дори да не си съвсем добре.

Жабокът. Мдааааа. Знаеш ги тия неща. Ти си един мноооого възпитан скакалец.

Скакалецът/изпъчва се малко/ Благодаря, което си е така така си е. Но аз съм дошъл за друго сега. И не ме разсейвай, защото ще забравя защо съм дошъл.

Жабокът /важно/ Ако си дошъл да ме молиш за нещо – няма да стане. Още не съм закусил, а всеки знае, че важните неща се правят след закуска.

Скакалецът. Не, няма да те моля.

Жабокът. Може би искаш да се поупражняваме в скачане от листо?

Скакалецът. Не.

Жабокът. Да се припичаме на слънцето?

Скакалецът. Неее, не е това.

Жабокът /вече нетърпелив/ Какво искаш? Изплюй камъчето, де!

Скакалецът /обидено/ Ама аз не ям камъчета.

Жабокът. Така се казва, бе Скачко, когато криеш нещо.

Скакалецът /заяжда се/ Ще изплюя камъчето, когато ти изплюеш мухата, дето я глътна.

/намества се върху листото, важно, натъртва на всяка дума/ Ще се женя. Дойдох да те поканя за кум.

Възцарява се мълчание. Чуват се само птиците.

Жабокът /много изненадано, придава си важен вид/ В такъв случай ще те помоля да ме наричаш мистър Грийн. Защо не ми написа писмо в Зообук, което да започва така: „Уважаеми г-н Грийн, моля те да ми станеш кум...”

Скакалецът. Ами защото си имах по-важна работа от това, да пиша някакви си писма.

Жабокът /дразни го/ Ама ти май не можеш да пишеш.

Скакалецът /обидено/ Мога, и още как. Пиша, пиша – чертички, лулички, колелца... Буквичките са толкова сладички – като захарни пръчици са, искаш да ги ядеш, не да ги пишеш. Ама ти си ми приятел. Няма защо да хабя хартия. Мога просто да дойда и да те помоля.

Жабокът/прави се на обиден/ Така ли?

Скакалецът. Така.

Жабокът/ заяжда се/ И няма ли да ме наричаш мистър Грийн? Знаеш колко държа да ме уважават по-дребните от мен. Най-вече скакалците.

Скакалецът /усмихва се/ Дадено, мистър Грийн.

Жабокът. Кажи ми сега къде се запозна с щастливата булка?

Скакалецът. Ами как къде – в Зообук. /към децата – Зообук е като фейсбук, само че за животни/ Писахме си малко и разбрахме, че сме си лика-прилика - и двамата обичаме скоковете във вода, зеления цвят  и суперяките банди. Ако решиш някога да се ожениш, аз ще ти намеря булка.

Жабокът /прекъсва го малко тъжно/ Притрябвала ми е на мене булка. Аз ще си остана стар ерген, защото не давам на никой да ми пере зелените гащи на червени точки. Е,хайде, честито! Имаш си скакалечка – другарка. Това значи, че си пораснал, щом ще се жениш.

Скакалецът. Сигурен ли си?

Жабокът. Ами така мисля. Когато пораснеш, започваш да мислиш и за някой друг, освен за себе си.

Скакалецът /замечтано/ Еех, ама хубаво време беше, когато още не бяхме пораснали, нали? По цял ден се припичахме на слънцето, лапахме мухи и си пеехме:

Пеят.

Ех, че беше чудно време

и ако трудничко ни е сега,

можем пак да си подремнем

или да обърнем всичко на игра

Скакалецът. Брей, ама ти много хубаво пееш!

Жабокът /поласкан/ Даа. Нали съм пръв солист в жабешкия хор. Слушай сега как се разпявам. /пее по нотната стълбица/

Ква-ква–ква

дайте ми муха

До-ре-ми

коремът ми тежи

Фа-сол-ла

скачам във вода

Си-си–до

изморих се многооооо

Скакалецът /към децата/ Чухте ли го, деца? Хубаво ли пее? /Децата – да... не.../

Жабокът /продължава да си тананика песничката/ Излизат. Завеса.

Второ действие

Скакалецът /излиза на сцената, много разтревожен, към публиката/ Деца, виждали ли сте булката ми – хубавата скакалечка? Да не се е скрила някъде тук? /децата – неееее/ Изчезна, а ще се женим... Аз... аз... трябва да я потърся...

Подскача по сцената, повдига някое и друго листо, след него излиза жабокът и той търси. Последователно излизат един комар, две мушици, три гъски и майката на булката, всички крещят и я търсят. Става страшна бъркотия.

Скакалецът. Мравчо! Мравчооооо!

Мравчо-Главчо /показва се с полицейска униформа, значка и пистолет на кръста/ Кой ме вика?

Скакалецът. Моля ти се, като главен полицейски инспектор направи нещо!

Мравчо-Главчо. Може. Ама обясни ми как се прави нещо?

Скакалецът. Ами това значи да си размърдаш задника...

Мравчо-Главчо. Опс... каза много лоша дума...

Скакалецът /прави се, че не чува/ Нали искаше да ти обясня? Обяс-обяс-обясних ти. Пък ти като не разбираш от дума – ходи си такъв ненаучен, ама пък възпитан.

Мравчо-Главчо. Аз ли, бе? Аз съм  и учен, и възпитан. Знаеш ли колко много съм учил? 1,2,3...5  мравешки години в училище, после още 4 в полицейската академия... Колко стават според теб?

Скакалецът /нарочно го ядосва/ Стават, колкото стават. Не е важно. Важното е да намериш моята Скакалечка.

Мравчо-Главчо. Ама тя изгубила ли се е?

Скакалецът /нетърпеливо/ Оф, омръзна ми да ти обяснявам. Не, намерила се е. Нали това ти казвам? Стъпил си си на ушите, затова не ме чуваш.

Мравчо-Главчо. Ей, я не обиждай! Аз съм представител на закона! Виждаш ли ми палката? /подгонва го и го мушка с полицейската палка/

Скакалецът /бяга, имитирайки го/ Аз съм представител, дзак, представям... представление...

Мравчо-Главчо /ядосва се/ Стига вече. Да се хващаме на работа.

Скакалецът. А не може ли работата да ни хване? /към децата - Може ли, деца? Неееее/

Мравчо-Главчо /ядосва се вече/ Голям философ се извъди.

Скакалецът. Какво е това философ?

Мравчо-Главчо. Философът е мъдрец.

Скакалецът /самодоволно/ Аааа, умник, значи. Като мен.

Мравчо-Главчо. Говори си ти. И така, докато си говорим, твоята Скакалечка може вече да са я сготвили на супа.

Скакалецът /омърлушва се/ Ама ти сериозно ли?

Мравчо-Главчо. Никога не съм бил по-сериозен. Изследвах всички тревички и листенца... хмм... искам да кажа... всички  улики и разбрах – булката ти е била отвлечена! Още не знам от кого и защо, но съм сигурен.

Скакалецът. Защо си пък толкова сигурен? Аз на твое място щях пак да проверя дали съм сигурен.

На сцената излизат Жабокът, две патици и един щъркел. Те са чули последните думи и започват свой разговор/.

Жабокът. Кой е отвлечен?

Патиците. На скакалеца булката.

Щъркелът. Ох, на батко закуската!

Патиците. Па-па-па, само за ядене мислиш, лакомник.

Жабокът /малко страхливо застава далеч от щъркела/ Трябва да направим нещо.

Патиците /повтарят последните думи като ехо/ Да направим нещо, ама какво?

Щъркелът. Можем да изкълвем виновниците.

Патиците. Можем да ги удавим в реката.

Жабокът. Можем да им изпеем една песен.

Щъркелът /презрително/ Хм. Песен ще им пеем. /шеговито към жабока/ Ама, ако ти, мистър Грийн, такъв ненадминат певец, им попееш може и да се предадат, знаеш ли.

Жабокът запява с ритъма на ръченица

Къде се е чуло, видяло

сватба без булка да има?

Това е смешка голяма -

не е, де, ама става  рима...

/Патиците и щъркелът  припяват с”па-па-па” и „трак-трак-трак” и като тропат ръченица, излизат от сцената/

Чува се звън на телефон. Скакалецът вади GSM и го залепва за ухото си. Слуша.

Да. Да. Ъ-ъ-ъ, добре... значи три грахови зърна... шест часа. Разбрано. /обръща се към Мравчо-Главчо/ Щъркелът беше прав. Щом чули Жабчо да пее, решили да се предадат, но искат откуп от три грахови зърна. Трябва да съм на пътечката, която води към реката точно в 6 часа.

 Мравчо-Главчо. Споко, бе,Скачко. Не се спичай! Какво си глътна граматиката? И ние ще бъдем там.

/Дава нареждания, мравки в униформи притичват по сцената, строяват се, престрояват се, почистват пистолети. Докарват полицейска кола с включен син буркан. Вдига се голям шум. Всички излизат с гръм и трясък/

Трето действие

Мравчо-Главчо излиза на сцената. Държи белезници и мъкне за яките три врабчета и една врабка – те са облечени като рапъри – със смъкнати дънки и шапки с обърнати козирки.

Хулиганите /пеят с ритъм на рап/

Колкото сме гладни

можем слон да изядем

Ам-ам-ам

ам-ам-ам

Мравчо-Главчо /към децата/ Какво да ги правим тези хулигани, деца? Да ги накажем ли? Децата – да//продължава/ Разсърдили се, че Скачко не ги поканил на сватбата си и решили да му отмъстят като му откраднат булката.

Хулиганите /бранят се, мъчат се да се освободят от Мравчо/ Не сме я откраднали. През цялото време беше под ей-това листо /показват/. Ама нали е много мъничка, не сте я видели. А ние /правят жални физиономии/ ние бяхме толкова гладни, толкова гладни, че... /подсмърчат/

Мравчо-Главчо. Хайде, хайде, не се правете на мъченици. Всеки е бил гладен, ама да сте чули за отвличане от глад? Това е престъпление и се наказва.

Хулиганите. Ами мъчно ни е, че така се случи. Може ли да накажете някой, който е гладен?

Мравчо-Главчо. Ааааа, обръщате въпроса наопаки. Няма да ви наказваме, защото сте били гладни, а защото сте направили нещо лошо. Нали така, деца? /Да/

Хулиганите /в един глас/ Няма да правим повече така. Обещаваме.

Мравчо-Главчо. Не знам. Скакалецът да каже дали да им простим. Аз не поемам отговорност.

Хулиганите. Няма да правим повече така.

Мравчо-Главчо. Да, ама вече сте го направили.

Хулиганите. Кое?

Мравчо-Главчо. Ами това, лошото.

Хулиганите. Да, ама се разкаяхме.

Мравчо-Главчо. Честно?

Хулиганите /с ръка на сърцето/ Честна врабешка. /повтарят/ Няма да правим повече така!

Мравчо-Главчо. Стига сте го повтаряли. Децата вече го запомниха. /към децата: Нали деца? Дааа./

Скакалецът /помирително/. Запомнили-незапомнили, омръзна ми. Всичко добро свърши /поправя се/ Не, не беше така. Всичко е добре, щом свършва добре. Аз си получих обратно булката, а вие /обръща се към хулиганите/ вашите три грахови зърна, пък и всичко, което можете да изкълвете от сватбената трапеза. Сега ви каня тържествено. И да не забравите да ми честитите!

Врабците /подмазват се/ Ха, честито, Скачко! Честита ти булка! Връщаме ти я!

Всички сядат на масата. Сватбен пир. Жабешкият хор е най-отпред, разпяват се с до-ре-ми... Пеят с мелодията на Песен за крокодила Гена:

Тъжно или опасно

весело или страшно

дните ти ей така си вървят

и докато пораснеш

става ти твърде ясно -

на въртележка прилича светът

Пр. Запомнете, че животът

е виенско колело.

Първо падаш, после хвръкваш

до небето чак – охо!

Първо падаш, после хвръкваш

до небето чак- охо!

Всеобщо веселие, песни, танци. Завеса.