Зелената шапчица и черният вълк
Имало едно време красиво и обичливо момиче. То често носело зелена шапчица и затова всички го наричали Зелената шапчица.
Една лятна утрин девойката станала и започнала да пълни раничката си с вкусни пастички и плодове.
- Къде отиваш? - попитала я учудена майка й.
- Снощи сънувах баба. Отдавна не съм я виждала. Ще й отида на гости. Тя обича сладичко и много ще ми се зарадва.
- Не те пускам. - отсякла категорично жената. - Ще вървиш самичка през гората. Опасно е. Пълна е с кръвожадни вълци.
- Аз съм вече голяма и ти нямаш право да ми нареждаш! - отвърнала самоуверено девойката.
Не обичала да й заповядват. Грабнала си раничката и изхвърчала навън, преди някой да се опита да я спре.
Времето било прекрасно. Гората ухаела на цветя, огласяна от птичи песни. Вървяла спокойно Зелената шапчица щастлива, че отива при своята баба. С късата си червена рокличка приличала на алено цвете сред горска поляна. Отдалеч като слънце греели дългите й руси коси.
Уловили нежния аромат на крехко месо вълците безшумно я наобиколили. Скрити зад огромните дървета те се облизвали лакомо. Пръв от тях излязъл и проговорил Черния вълк. Той бил опитен и имал успешен подход към красиви момичета с модерни шапчици.
- Здравей, секси. Искаш ли да се запознаем?
Девойката се стреснала от внезапно появилото се животно.
- Не се плаши, сладкишче. Аз не ти мисля лошото. Напротив! Ти си прелестно момиче, а аз съм голям ценител на женската красота. За мен тя е безкраен извор на вдъхновение.
"Ама какви ги говори той? Нали щяхме да я ядем?!" започнали да си шушукат възмутени другите вълци. Те наблюдавали мълчаливи сцената и чакали знак да се нахвърлят отгоре й.
Зелената шапчица присвила суетно сините си очи и заявила гордо:
- Знам, че съм прекрасна и затова всички ме обичат. Имам си още по-красива рокля и шапчица. Другият път ще бъда с тях специално за теб. А сега ще ме пуснеш, ли? Бързам, че отивам на гости.
- Остани още малко. Безкрайно ми е приятно да си говорим. - предложил и дружелюбно вълкът.
Не издържали нервите на останалите негови събратя и глутницата се разкрила. Започнали вълците да ръмжат срещу него.
- Не те ли е срам?! Ще я наричаш "сладкишче", "секси", а ние ще чакаме гладни. Ухажваш ли я? Да не искаш да е само твоя? Ти за какъв се мислиш?
Черният вълк веднага ги нападнал изпълнен с ярост.
- Вие не можете да оцените красотата й. Само за ядене мислете. Презирам ви!
Скарали се помежду си вълците. Започнали да се обвиняват взаимно спорейки за кого е момичето.
Толкова се разгорещили, че забравили Зелената шапчица.
А тя се подсмихнала и продължила спокойно пътя мислейки си:
- Това ли са кръвожадните вълци? Те били безобидни.
Пристигнало момичето при баба си. Възрастната жена се зарадвала много на пастичките и плодовете. Почерпила скъпият си гост. При нея бил отседнал млад ловец тръгнал за вълчи трофеи. Видял момъкът красивото момиче и на мига се влюбил в него. Решил да отложи търсенето на плячка, защото открил сто пъти по-вълнуваща.
- Прекрасна девойко, желаеш ли да ми станеш съпруга? - попитал я с блеснали очи. - Имам нужда от другарка в живота, добра домакиня в къщи и умела готвачка.
Стъписала се Зелената шапчица пред романтичната оферта. Не била мислела за съпруг. До сега живеела безгрижно, носела модните си дрешки на воля и излизала с приятелки.
- Не искам да се омъжвам. Още ми е рано. - отговорила троснато.
Ловецът обаче не приемал "Не" за отговор. Грабнал Зелената шапчица, метнал я на гръб като ловен трофей и я понесъл към своя дом. Опитала се да го спре и бабата, но нямала сили за това. Младият мъж я заключил в къщата.
Пищяла Зелената шапчица, удряла с малките си юмручета по гърба на ловеца, но напразно. Вървял гордо и щастлив от последния си улов.
За съжаление радостта му била краткотрайна. Внезапно от храсталаците изскочил огромен, черен хищник. Нападнал го в гръб, събаряйки го на земята. Вълкът нахапал толкова жестоко ловеца, че единственото му спасение било позорно бягство.
- Благодаря ти. - прошепнала най-искрено Зелената шапчица. - Ако не беше ме спасил, щях да съм най-нещастната съпруга на света.
- Сладкишче мое, винаги ще те защитавам и пазя. Когато си в беда потърси ме в гората и аз ще се отзова.
Зарадвало се момичето и в радостта си прегърнало и целунало големият Черен вълк. Тръгнало си развълнувано към къщи и не видяло метаморфозата на хищника. Той се преобразил в млад момък с черни като нощта коси и очи и бели като сняг зъби.
Изминали години. Зелената шапчица се омъжила и родила две красиви, палави момиченца. Децата все тичали да си играят в гората. Тя се страхувала за тях, забранявала им, но без успех.
"Приличат на мен. Непокорни са." - мислела си с горчивина.
- Не се тревожи. - успокоявал я съпругът й. - Те са деца на гората. Никое живо същество няма да ги нарани. Вълците са техни братя.
- Не се шегувай. - отговаряла Зелената шапчица. После прегръщала силният си съпруг с черни като нощта очи и коси, усмихнат с бяла като сняг усмивка.
Тя отдавна била забравила големият Черен вълк.
© Катя Иванова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
И на мен са ми разказвали “Червената шапчица”, тази средновековна западноевропейска предтеча на съвременния хорър. Ужасна е, с това разпаряне на корема на горкото животно, напълването му с камъни, и после зашиване, и всичко това дори и без глътка шнапс за упойка. Не знам защо децата толкова много обичат тази приказка. Но това не е важно: историята за зелената шапчица има щастлив край, и ако трябва да съм кратък, а то трябва, и най-после да завърша това изречение: поуката е важна. Има поука. 😆
А, и Роси писала за хорър по-долу. Сродни мисли, появили се по непонятен начин в главите на двама отдалечени в западноевропейското пространство творци. 😉 -
Благодаря ти, Карла!
Наистина я написах по Червената шапчица, но я осъвремених и измених. Исках да е хумористична и затова няма никой изяден или убит.
-
Страхотно е! Много ми напомня на приказката за Червената шапчица , много са ми я разказвали като съм била малка!
-
Благодаря ти, Ирина.🙂
Трябва да вярваме повече в доброто и да умеем да се усмихваме като Зелената шапчица. 😉😄 -
Ако всеки от нас храни понякога вълка в себе си, защо да няма поне един вълк на тази земя, който да притежава човещина. Малко объркано га казах, дори за мен самата, но наум много добре ми се беше получило....😊
Хубава приказка. Има нещо в нея. -
Благодаря ви Блу и Таня. 🙂
Според мен ловците не трябва се бързат с отвличането на зелените или червените шапчици, че може да са неприятно изненадани. Под някоя може да се крие баба Яга. 🤣😜 -
Интересно
-
Добре че има по някой добър вълк да спасява "шапчиците" -било зелени, било червени, че е пълно с ловци.
-
Благодаря ви, Миме и Стойчо! Предполагам, че сред вълците има добри и лоши както е при хората. Това си е моята интерпретация. А за Шарл Перо не смея да си помисля какво би си помислил.
Приказката я написах на шега, като закачка и се радвам, че ви е харесала. -
И Шарл Перо би приел новата редакция!
Колко красиво звучи написаното от теб,Катя!Поздравления! -
Нов прочит на познатата приказка, за което се иска майсторство! И аз искам да вярвам, че има добри вълци!
Поздравявам те, Кате!😍👍 -
Здравей, Силве. В моята приказка няма никой изяден или убит, така че героите ми са добри. Все пак целуването с вълци не е препоръчително. Шегувам се.
Благодаря ти за милите думи. -
Хареса ми много, Кате. Такива са зелените шапчици, не знаеш какво ти мислят. 😐 Да не говорим пък за червените. 😞🙂 Поздравления за интересния почерк, запомня се и унася. С лекота се чете, пък поуките са бонус.
-
Благодаря ти, Наде за високата оценка. Много мило.
Благодаря ти, Христо. Напълно съм съгласна с твоите политически заключения. Нямам нищо против и те разбирам, защото и аз се вълнувам от политика. Нарочно публикувах нещо весело, защото заслужаваме малко отдих и усмивки. Реално погледнато едни ни ограбват, а ние само се ядосваме, а живота си върви... Поздрави! -
Готино! Приказката ти доказва и една теза- че (в доста случаи) т.нар. "добри момчета" (в случая- под формата на ловец) са си едни най-обикновени (в случая- похотливи и коварни) гадове под прикритие . Ето, също като политиците, например- гледаш ги едни такива спретнати, костюмирани, "стълбове на обществото", вдъхващи доверие и говорещи сладко-сладко "бели якички", а отвътре- души мизерни, само се чудят к'ви простотии да измислят... Извинявай, че набутах грозната политика в красивата ти приказна история (не се стърпях )!
-
Страхотен разказвач си, Кате!
-
Като малка да знаеш само колко ме беше страх от баба Яга. Чак кошмари с нея сънувах. После мама един ден ми каза, че всичко това в приказките не съществува. Изпитах радост, но и малко тъга, защото светът ми се видя много скучен без вещици, змейове и разните други чудовища.
-
Приказките са част от митологията, а тя е едно от нещата, чрез които децата опознават света. Освен това те не възприемат буквално дори и смъртта.
-
Благодаря ви Кире, Пепи и Миночка! 🙂
Кире, при теб поуките са много повече. Особено последната за депутатите много ми допадна.
Пепи, и аз мисля, че не е редно да се плашат излишно децата. Страшните разкази са натоварващи не само за четене, но и за писане.
Миночка, според мен писането по класическа приказка е опасно. 🙂 Има опасност от сериозна критика, но реших да рискувам. -
И тази приказка ми хареса, даже по-вече от червената шапчица , защото има нов сюжет, радвам се, че се насладих от сърце! Браво!
-
Повечето детски приказки са като хоръри. Все някой бива разпорен, изяден, сварен, изоставен, убит или умира.
-
Великолепна житейска поука!
-
https://www.vbox7.com/play:ca359e4324
Тогава тази страшна приказка за Червената шапчица ще ти допадне. Краят е щастлив.
Благодаря ти, Роси.🙂 -
Много е забавна твоята Зелена шапчица. Червената шапчица винаги ми е изглеждала повече като хорър, отколкото като приказка.🙂
-
Пешо, ами ти много ме питаш, а аз не знам какво да кажа.🤔
Като детектив си.🙂 Радвам се, че ти хареса. -
А твоята Зелена шапчица защо не знае карате, така по-бързо щеше да е на свобода,...няма ли обхват мобилния й там в гората, забележка към Виваком, а ловеца истински ли е или бракониер....
/из размисли на едно пораснало дете /
а, иначе много добра приказка, Катя -
🤣🤣🤣Пепии, ти си много опасна!
-
- Мамо, мамо, тая шапчица защо е зелена?
- Защото още не е узряла, дъще! -
Благодаря ви Пепи, Миг, Веси, Ина. 🙂 Радвам се, че ви е допаднало моето чувство за хумор.
Ина, забавно начало... Ами напиши я. 😉🙂 -
.. докато един ден злата вещица се превърнала в старица и предложила на децата да опитат от нейните вълшебни ябълки... и те се превърнали в мънички маргаритки. Но скоро добрата фея Ида им изпратила една восъчна кукла, която се разтопила на силното слънце, превърнала се в бистра вода, напоила ги и те отново затанцували... Кате, вдъхнови ме с твоята гъбка - червена шапчица със зелена рокличка Целувката на чудесата и вълкът който не е на себе си от щастие! Винаги си интересна и забавна!
-
Много интересно и оригинално! Успя да ме изненадаш и замислиш. Поздрави!
-
Олееее , кооооооооолко сладко разказваш! Благодаря! )
-
С тая метаморфоза - съвсем нов прочит!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря ти за прочита, Пешо.