Зелената шапчица и черният вълк

Имало едно време красиво и обичливо момиче. То често носело зелена шапчица и затова всички го наричали Зелената шапчица.
Една лятна утрин девойката станала и започнала да пълни раничката си с вкусни пастички и плодове.
 - Къде отиваш? - попитала я учудена майка й.
 - Снощи сънувах баба. Отдавна не съм я виждала. Ще й отида на гости. Тя обича сладичко и много ще ми се зарадва.
 - Не те пускам. - отсякла категорично жената. - Ще вървиш самичка през гората. Опасно е. Пълна е с кръвожадни вълци.
 - Аз съм вече голяма и ти нямаш право да ми нареждаш! - отвърнала самоуверено девойката.
Не обичала да й заповядват. Грабнала си раничката и изхвърчала навън, преди някой да се опита да я спре.
Времето било прекрасно. Гората ухаела на цветя, огласяна от птичи песни. Вървяла спокойно Зелената шапчица щастлива, че отива при своята баба. С късата си червена рокличка приличала на алено цвете сред горска поляна. Отдалеч като слънце греели дългите й руси коси.
Уловили нежния аромат на крехко месо вълците безшумно я наобиколили. Скрити зад огромните дървета те се облизвали лакомо. Пръв от тях излязъл и проговорил Черния вълк. Той бил опитен и имал успешен подход към красиви момичета с модерни шапчици.
 - Здравей, секси. Искаш ли да се запознаем?
Девойката се стреснала от внезапно появилото се животно.
 - Не се плаши, сладкишче. Аз не ти мисля лошото. Напротив! Ти си прелестно момиче, а аз съм голям ценител на женската красота. За мен тя е безкраен извор на вдъхновение.
"Ама какви ги говори той? Нали щяхме да я ядем?!" започнали да си шушукат възмутени другите вълци. Те наблюдавали мълчаливи сцената и чакали знак да се нахвърлят отгоре й.
Зелената шапчица присвила суетно сините си очи и заявила гордо:
 - Знам, че съм прекрасна и затова всички ме обичат. Имам си още по-красива рокля и шапчица. Другият път ще бъда с тях специално за теб. А сега ще ме пуснеш, ли? Бързам, че отивам на гости.
 - Остани още малко. Безкрайно ми е приятно да си говорим. - предложил и дружелюбно вълкът.
Не издържали нервите на останалите негови събратя и глутницата се разкрила. Започнали вълците да ръмжат срещу него.
 - Не те ли е срам?! Ще я наричаш "сладкишче", "секси", а ние ще чакаме гладни. Ухажваш ли я? Да не искаш да е само твоя? Ти за какъв се мислиш?
Черният вълк веднага ги нападнал изпълнен с ярост.
 - Вие не можете да оцените красотата й. Само за ядене мислете. Презирам ви!
 Скарали се помежду си вълците. Започнали да се обвиняват взаимно спорейки за кого е момичето.
Толкова се разгорещили, че забравили Зелената шапчица.
А тя се подсмихнала и продължила спокойно пътя мислейки си:
 -  Това ли са кръвожадните вълци? Те били безобидни.
Пристигнало момичето при баба си. Възрастната жена се зарадвала много на пастичките и плодовете. Почерпила скъпият си гост. При нея бил отседнал млад ловец тръгнал за вълчи трофеи. Видял момъкът красивото момиче и на мига се влюбил в него. Решил да отложи търсенето на плячка, защото открил сто пъти по-вълнуваща.
 - Прекрасна девойко, желаеш ли да ми станеш съпруга? - попитал я с блеснали очи. - Имам нужда от другарка в живота, добра домакиня в къщи и умела готвачка.
Стъписала се Зелената шапчица пред романтичната оферта. Не била мислела за съпруг. До сега живеела безгрижно, носела модните си дрешки на воля и излизала с приятелки.
 - Не искам да се омъжвам. Още ми е рано. - отговорила троснато.
Ловецът обаче не приемал "Не" за отговор. Грабнал Зелената шапчица, метнал я на гръб като ловен трофей и я понесъл към своя дом. Опитала се да го спре и бабата, но нямала сили за това. Младият мъж я заключил в къщата.
Пищяла Зелената шапчица, удряла с малките си юмручета по гърба на ловеца, но напразно. Вървял гордо и щастлив от последния си улов.
За съжаление радостта му била краткотрайна. Внезапно от храсталаците изскочил огромен, черен хищник. Нападнал го в гръб, събаряйки го на земята. Вълкът нахапал толкова жестоко ловеца, че единственото му спасение било позорно бягство.
 - Благодаря ти. - прошепнала най-искрено Зелената шапчица. - Ако не беше ме спасил, щях да съм най-нещастната съпруга на света.
 - Сладкишче мое, винаги ще те защитавам и пазя. Когато си в беда потърси ме в гората и аз ще се отзова.
Зарадвало се момичето и в радостта си прегърнало и целунало големият Черен вълк. Тръгнало си развълнувано към къщи и не видяло метаморфозата на хищника. Той се преобразил  в млад момък с черни като нощта коси и очи и бели като сняг зъби.
Изминали години. Зелената шапчица се омъжила и родила две красиви, палави момиченца. Децата все тичали да си играят в гората. Тя се страхувала за тях, забранявала им, но без успех.
"Приличат на мен. Непокорни са." - мислела си с горчивина.
 - Не се тревожи. - успокоявал я съпругът й. - Те са деца на гората. Никое живо същество няма да ги нарани. Вълците са техни братя.
 - Не се шегувай. - отговаряла Зелената шапчица. После прегръщала силният си съпруг с черни като нощта очи и коси, усмихнат с бяла като сняг усмивка.
Тя отдавна била забравила големият Черен вълк.