Зеления топаз - 11

                         ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

Залата бе препълнена с гости. Посрещнаха го приветливо.

- Добър вечер, г-н Блестър - г-н Кадах го хвана под ръка.

-Д обър вечер, господин Кадах.

- Радвам се да Ви видя. Ще позволите ли да ви представя на негово Величество, принца на Папуа?

- За мен ще бъде чест!

- Негово Величество е ценител на изкуството, също като вас и мен - двамата мъже се приближиха до принца - Ваше Величество, позволете да Ви представя г-н Мич Блестър.

- Славата Ви върви много пред вас, господине, за мен е чест да се запозная с Вас! Аз обожавам антиките. Те ми говорят... говорят ми за... миналото... за моите прадеди... - той вдигна поглед и видя госпожица Даг, която току що бе влязла в залата. - Ще поговорим с Вас по-късно. Сега, моля да ме извините, но трябва да посрещна още един много важен гост за мен - двамата мъже кимнаха и се обърнаха към входа.

Мич  трепна. Беше ТЯ! Не бе го забелязала още, но изглеждаше прекрасно! С дълга черна рокля, която очертаваше стройното ù тяло, скромните ù накити, лекия грим... всичко това я правеше направо блестяща!

- Добър вечер, госпожице Даг. Радвам се, че приехте поканата ми - принцът бе повече от галантен -  Това означава много за мен. Надявам се, че няма да скучаете с нас - той целуна ръката ù. А Боби се усмихна - Нека Ви представя на двама мои приятели - тя кимна одобрително. Тогава той я поведе навътре в залата. Навсякъде имаше много хора. Всички говореха и се забавляваха. Приближиха двама мъже. Единият се обърна.

- Бих искал да Ви запозная с моя най-добър приятел - г-н Абдулах Лил Кадах.

- Приятно ми е да се запозная с Вас, господине.

- Удоволствието е изцяло мое, госпожице - каза той и целуна ръката ù. Другият мъж говореше с губернатора в този момент, но принцът ги прекъсна. Мъжът се обърна и я погледна с възхищение. Боби потрепери! Тя не очакваше да го види точно тук! Сега той ù се стори много по-хубав!

- Да Ви представя г-ца Барбара Даг. А това е...

- Г-н Мич Блестър. Вече имам честта да го познавам. Приятно ми е да видя отново известния археолог от Монтана - тя се усмихна и протегна ръка за поздрав. Той я пое внимателно, наведе се и нежно я целуна.

- Не предположих... С вашата професия...

- Всъщност се запознахме в самолета по път насам.

- А сега бих искал да Ви запозная и с другите гости - малко сухо каза принцът. Бе забелязал погледите и на двамата. Стана му ясно, че този човек ще му попречи да спечели красивата млада дама. Той я поиска от издателството. Защото бе красива, известна и ако станеше негова, щеше да е просто чудесно!

Боби се сдържа да не направи гримаса на нежелание и отговори:

- Разбира се, Ваше Величество!

Мич бе разочарован. Точно сега, когато я виждаше отново и имаше хиляди въпроси... Не бе уместно да говори много с нея. Усети някакво напрежение, като че ли му я отнемаха! И все пак, мисълта, че ще я види по-късно го успокои. Двамата с мистър Кадах се отдалечиха в единия ъгъл на салона.

- Виждам, че младата дама Ви харесва.

- Че кой не би харесал перла в короната? - двамата мъже се усмихнаха и разговорът продължи в добрия тон.

 Вечерта продължаваше с коктейл. Гостите разговаряха тихо. Мич се оглеждаше за Боби, но не я виждаше. Най-накрая я видя да разговаря с принца.

- Всъщност аз поисках от вашия директор да Ви изпратят тук. – принцът бе решил да бъде откровен. Боби го погледна с недоумение - Тази усмивка отдавна ме плени... Вашата хубост, ум и съобразителност са качества присъщи за една принцеса... Бих искал да се опознаем, разбира се, ако Вие нямате нищо против...

- О, Ваше Величество... - Боби бе учтиво любезна - Това... е твърде неочаквано за мен. Моля да ме извините, не искам да съм нелюбезна...

- Хайде да сключим сделка с Вас - той я гледаше право в очите - Предлагам да сте с мен и да отразявате всяка една моя стъпка, така ще имате ексклузивен репортаж и изключителни права. А на този въпрос ще ми отговорите по-късно. Съгласна ли сте?

- Добре, съгласна съм. Сега Ви моля да ме извините - той кимна.

Тя излезе на терасата и се облегна на перилата.

- Ох...- мислеше си тя - Тази работа нещо не ми харесва. Май станах обект на желание от страна на принца... Това не е хубаво!! И зная какво ще ми каже Синди: „Давай, мила... той е богат и е принц...” - изведнъж усети, че някой стои зад гърба ù. Изтръпна и се обърна рязко.

Мич стоеше облегнат на пантата на вратата с чаша шампанско в ръка и я наблюдаваше.

- От... кога стоите тук?

- Отдавна. Искате ли чаша шампанско?

- Мисля, че ще ми дойде добре! - той се обърна и взе една от подноса на минаващия сервитьор и ù я подаде.

- Бих искал да  зная какво Ви разстрои така?

- Толкова ли ми личи? - той кимна - Работата ми ще продължи още незнайно колко дълго. Спечелих изключителни  права.

- Поздравления! - той вдигна чаша за наздравица и отпи. А тя я преполови. - Предлагам Ви нещо... – Боби го погледна така смаяно...

- И вие ли? Тази вечер валят предложения.

- Хайде да се поразходим. Вечерта е чудесна. Искате ли да се измъкнем от това досадно парти?

- Знаете ли, Вие сте единственият човек, с когото сме на едно мнение! Ще измисля извинение за пред Негово Величество. Имам чувството, че всички само мен гледат!

- Вие сте най-хубавата жена на този прием и е нормално всички да Ви гледат.

- Ласкател.

- Да тръгваме.

- Да тръгваме - Боби влезе в огромната зала и се запъти направо към принца.

- Ваше Величество, моля да ме извините, но не се чувствам добре. А и трябва да подготвя репортажа. Пожелавам Ви приятна вечер - тя понечи да тръгне, но той я хвана за ръката и я дръпна лекичко.

- Тази вечер Ви прощавам и Ви позволявам да тръгнете, но следващия път няма да Ви позволя! И моля Ви... помислете върху предложението ми. Ще Ви изпратя до вратата - тя нямаше как да откаже. Преминаха през залата и стигнаха до огромната стъклена врата. Той пое ръката ù и я целуна.

- Надявам се, че неразположението Ви ще премине бързо. Утре ще посетя само два обекта от забележителностите на града, тъй като в десет имам уговорена среща. Тръгвам точно в осем и тридесет от резиденцията. Ще изпратя кола за Вас в хотела да Ви вземе. Лека нощ, госпожице Даг! - той се обърна елегантно и влезе в залата.

  Боби се чувстваше малко неловко. Заслиза по стълбите малко объркано. Този човек беше сериозен в намеренията си!! Та той не я беше виждал досега, освен на снимка! Нито пък тя него! Слезе по стълбите и видя до тротоара паркирано такси. Вратата му бе отворена и Мич я подканяше да влезе -„Трябва да съм луда!” - помисли си тя, но влезе в колата.

- Къде искате да отидем? - попита Мич.

- Някъде на тихо и спокойно място.

Таксито потегли. Мич бе казал на шофьора адреса, но тя не го разбра... мислите ù препускаха в главата!

- Знаете ли, че имате много угрижен вид, госпожице Даг?

- Така е! Но Ви обещавам, че ще се поправя веднага! - тя се усмихна. Този човек я караше да се чувства добре... и някак си... защитена. А и определено много го харесваше! Затова сега щеше да си изкара една чудесна вечер!! За останалото щеше да мисли, когато остане сама. - Всъщност къде отиваме?

- Поискахте... - тя го прекъсна: 

- Хайде да оставим любезностите и да си говорим на ти. Става ли?

- Става. Та... ти поиска да отидеш на тихо и спокойно място и аз те водя точно на такова! - таксито спря пред мъничък ресторант. Мич плати на шофьора и слезе. Подаде ù ръка. Ресторантчето бе кокетно, уютно и много приятно. Посрещна ги сервитьор и ги настани в сепаре за двама. Поръчаха си коктейл от раци, филе от моруна и двадесетгодишно прекрасно бяло вино.

- Барбара...

- Приятелите ми ме наричат Боби.

- Боби, искаш ли да потанцуваме? - тя кимна одобрително. Мелодията бе нежна и чувствена. Тя усети топлите му длани по тялото си. Трепна неволно. И Мич трепереше. Желанието струеше от тях... но и двамата мълчаха. Мислеха си един за друг, но не смееха да си го кажат.

След вечеря изпиха по чаша ароматно кафе. Решиха, че трябва да тръгват. Поръчаха такси и то ги отведе пред хотела на Боби.

- Благодаря за прекрасната вечер, Мич. Успя да ме разсееш и от лошите мисли няма и помен!

- Радвам се, че съм бил полезен! - с усмивка каза той. - Ако искаш, утре вечер пак да се видим?

- Ще бъде чудесно. В колко часа?

- Към... девет става ли?

- Добре. Ще те чакам. Лека нощ. - тя се наведе и нежно го целуна по устните. След това се обърна и влезе в хотела.

- Лека нощ...