Зеления топаз - 3

  Младият мъж стана, поклони се на баща си и излезе от стаята. Потърси Менон в кухнята, но я нямаше. Излезе в градината и там я видя да държи поднос с плодове, седнала на пейката до сестра му.

- Хайде, Менон, кажи ми в кого си влюбена! - упорстваше тя, но прислужницата мълчеше.

- Моля те,  Менон, кажи ми... Кой е той? Вечер стоиш до късно навън в градината и гледаш звездите. Денем се оглеждаш непрекъснато... влюбена си! Зная го! Ама кажи ми в кого? Аз познавам ли го? Хайде... стига мълча!

- Господарке Сана, аз нямам право да говоря с вас!

- Стига, Менон, та ние си говорим още от деца! Хайде, кажи ми...

- Добре, ще ти кажа мъничко за него - младата девойка дръпна Менон за ръка и я накара да седне до нея на пейката сред цветята.

- Разказвай!

- Той е много красив.

- И?

- И е много умен... Очите му са дълбоки и виждат надалеч в теб. Разсъдлив е и...

- И ти си много влюбена! Моля те, кажи ми кой е! Аз познавам ли го?

- Да и то много добре - тя сведе поглед.

- Хм... да видим...

- Май казах твърде много! Сега, моля те, остави ме с мъката ми и не дълбай повече 

надолу!

- Защо? Какво има да не е болен?

- Не.

- Какво му има?

- Нищо, той е съвършен... но...

- Тогава какво има?

- Ние никога не ще сме заедно! Дори за един поглед! - тя сведе глава и сълзите ù закапаха.

- Менон! Скъпа, не исках да те разстроя!

- Мила господарке, ти не си виновна! Такава е съдбата ми! Да обичам без да мога да погледна любимия в очите и да му кажа че го обичам... - прислужницата избърса сълзите си. В този момент Пролот слезе в градината и се запъти към тях. Тя го погледна и веднага сведе очи на земята. Стана и задържа подноса с плодовете.

- Пролот! - извика Сана и се хвърли на врата на брат си.

- Сестричке! Днес си много щастлива.

- Денят е прекрасен, нали? - Менон ги подмина.

- Да... и знаеш ли,какво, току що избрах годеницата си - тя се спря. Плодовете в подноса затрепериха. Ама какво си въобразяваше!? Та той е синът на вожда! Не! Която и да беше избраницата му, щеше да се грижи за нея като собствена сестра!

- Наистина ли? - Сана се зарадва - И... коя е тя? Аз познавам ли я?

- Да, мила сестричке.

- Кога ще я видя?

- Ти вече я виждаш! - каза усмихнат той. Менон застина на място! Огледа се плахо, но не видя никоя друга в градината, освен нея. - Менон, моля те, ела за малко! - тя плахо се обърна и покорно пристъпи с подноса напред. Погледът ù бе забит в плодовете, ръцете ù трепереха, а бузите ù пламнаха от вълнение... - Менон, ще се омъжиш ли за мен? - тя не помръдна за секунда, а после подносът падна от ръцете ù. Плахо вдигна поглед, пълен с толкова любов, но ù прилоша и се свлече. А  силните му ръце я задържаха.

- Сана, дай вода! Бързо!! - момичето изтича до шадравана и бързо загреба вода. Намокри челото и лицето ù, а после и шията ù. Тя се посъвзе. Като видя Пролот да държи ръцете ù, седнал до нея, се изправи рязко.

- Простете господарю, сигурно е от слънцето! Аз... отивам в кухнята... простете...

- Спокойно. Няма нищо - задържа я той - Седни до мен и ме изслушай! - тя покорно седна. Сана също.

 - Отдаван слушам смеха ти... ти си като слънчев ден в сърцето ми. Днес избрах годеницата си и това си ти. Ще се омъжиш ли за мен?

- Господарю... - започна Менон - аз... – тя го погледна най-сетне в очите и сълзи закапаха от нейните. - Винаги съм Ви обичала... но... аз съм една прислужница и... баща ви... никога няма да го допусне!

- ,Той ни вика час по-скоро за да даде благословията си.

- Боговете...

-  За тях ще построим нов храм.

-А шаманът?

- Е, с него ще видим как ще се споразумеем.

- Менон... защо никога не си ми казвала, че обичаш брат ми?

- И как бих могла, господарке... та аз съм прислужница!

- Мамо?

- Здравей, сине. Разбрах и дойдох да поздравя новата си дъщеря - твоята годеница. –  тя прегърна Менон - Добре дошла у дома, дъще. Ти си в сърцето на сина ми отдавна. А доколкото зная и той е в твоето сърце от много луни.

- Откъде ...

- Аз съм майка и виждам как се отнасяш с него. Мога да позная любовта от километри! Бъдете щастливи, деца мои. Сега да вървим при баща ви. Важна е неговата благословия! А и шаманът е нетърпелив!

  Всички влязоха в стаята на болния вожд. Двамата млади коленичеха смирено.

- Кажи, дъще, обичаш ли Пролот?

- Като самия живот.

- Тогава бъдете благословени и нека боговете бъдат с вас!

- Какво? Не може така! - шаманът се намеси - Не може! Против традициите е! Боговете ще се разгневят и ще ни прокълнат! Ще има мор навсякъде...

- Стига! - извика вождът със сетни сили! - Там, където има любов, няма мор! Не предричай гибел, когато разцъфва нещо истински красиво!!

- Но...

- Въпреки всичко, това е новата царица! Приеми я!

- Проклети да сте!

- Аз обещавам, че ще ти построя нов храм от бял камък! Ще бъде величествен! Ще присъединя всички племена и ти ще си върховният шаман! А Боговете ще омилостивя с дарове! Моля те, благослови ни!

- Никога! Потъпквате вековни традиции! Проклети да сте! Бъдете заедно живи, но когато умрете, душите ви никога няма да видят покой!! - той тропна с жезъла и излезе. Менон трепереше.

- Ти ще го омилостивиш. Построй най-величествения храм на островите и ще му мине. Сигурен съм, че ще вдигне проклятието!

- Татко. Благодаря ти! - той целуна болния старец.

- Благодаря и аз - Менон тихо пристъпи и целуна болния мъж по челото.

- Пази го от беди и бъди добра съветница – тя кимна.

-Ще го пазя - тя се усмихна, а Пролот я придърпа към себе си и я целуна пред всички.

- Сине, царувай вместо мен и изпълни волята ми. Сега аз си отивам, но ще бъда там - на небето до предците ти. Знай, че с всеки изгрев ще те поздравявам. Сбогом, слънце мое.

   На сутринта старият вожд бе умрял. Погребаха го с големи почести. Шаманът по традиция короняса сина. Но проклятието вече тегнеше над него и голямата му любов.

0000000000000000000000000000000000000000000000000