Пътят покрай крепостната стена напоследък бе неприятен. Мануел се стараеше да го избягва. Откъм западната кула често долитаха писъци, от които човек нямаше как да не настръхне. Селяните говореха, че някаква вещица е извършила престъпление и затова я измъчват. Мануел не ги разбираше тези работи, но му се струваше нередно живо същество да бива подлагано на такива страдания. Какво пречеше престъпницата просто да бъде убита? Когато тръгнеше по въпросния път, сърцето му се свиваше от притеснение.
Обаче му бе удобно да минава оттам, когато отиваше при чичо си, който бе ослепял и имаше нужда от помощ в домакинството.
В онази събота в кулата не ехтяха писъци. Мануел си помисли, че всичко е приключило. Зарадва се. Събра дланите си и се помоли за душата на погубената, както и за това изтезанията да престанат. Само че там в замъка живееха хора, които искаха да властват и никога не приемаха чуждо мнение. Мануел, макар и все още неориентиран в живота, смяташе, че не бива едни хора да се налагат гру ...