Представи си залез. Миг на контрасти, триумф на цветовете, отпразнуващ със своето великолепие края на деня. И нощта крие някакво привличащо обаяние, отприщвайки два от основните човешки инстинкти - нуждата от сън и по-острата нужда от размножаване.Тя непременно се свързва с мистика и тайнственост, но също страхът и нещастието, с които се асоциира, подпомагат да не е дотам розова репутацията ù.

Представи си остров. Парче земя, което океанът сякаш умишлено иска да изолира, уникална микро-вселена пулсираща хармония и усамотение, в която нещата не следват хода на обкръжаващата я реалност.

Отново си представи залеза. Същият, каращ окото да пирува с цветовете. А те са обичайните – розово, пурпурно, жълто и оранжево преливат в най-красивата природна експозиция. Експозиция любима на влюбения, на човека, ценящ красивото, този, на когото се харесва да обича и да вижда как му се отвръща със същото. А сега прибави острова. Увеличи неговите мащаби, направи го континент, с което да подчертаеш неговото величие. В него има една странна особеност, отличаваща го от всички останали – деня и нощта са загубили своето влияние. Това място се намира в междинно състояние на тези две фази. Там нищо не сменя залеза. Това място е земята на вечния залез.

Както и в нашия свят, така и там е населено с хора. Само че биват селектирани по един принцип. В него попадат хора, не намерили път към щастието, хора, оказали се неспособни да открият сродната душа, човека, на когото да посветят себе си. Това са тези, останали недооценени от другия, разбил сърцето им. Това място е утопия на чувствата, мястото, където всеки мечтател намира това, което иска. На нашия остров всеки намира перфектния човек за себе си. И не просто го намира, а го създава. Хората застават на брега на морето, написвайки това, което са искали от реалността. Описват върху пясъка детайлно същността, облика и характеристиката на човека, когото не са могли да открият досега. След това всеки един бива пращан да търси из плажа предмета, който най-много му се понрави. Завърнали се с камъни, миди и други красиви образувания, мъжете и жените ги поставят върху мечтите, които са написали, чакайки морето да ги залее. И тогава със залеза се случва нещо необичайно. Цветовете започват да изсветляват, стават все по-ярки, докато не се покаже изгревът. Той носи със себе си и друга промяна. От морето изплуват едновременно огромни розови раковини. Те постепенно достигат брега и се настаняват до някого. Донесени от вълните и добре застопорени на брега, от тях излиза съвършенството. Персоналното блаженство за всеки един, материализираните желания под формата на човеци. И тези на брега знаят, убедени са, че това са мъжът или жената, отговарящи на техните изисквания за вълшебство. Раковините се превръщат в домове на ощастливените, където животът ще бъде изживян в хармония и наслада. Но както и в нашиятсвят, и на брега на приказния остров могат да бъдат видени нещастни.Тези, на които вълните не донасят нищо. И те не са успели да бъдат щастливи, затова са там като останалите. Въпреки това не получават полагащото им се щастие на този остров. Не го получават, защото вече са го имали, но както и тях, и то е останало неоценено. За тях вече е имало такъв човек, какъвто са искали океанът да им даде. Не са му придали нужната ценност, загърбили в реалността с измамното чувство, че и за техните желания животът не е намерил справедлив отговор. Те са попаднали в този приказен свят за назидание на тях самите, оставени да виждат как щастието, което царува там, са имали и те, което вълните няма как да им дадат повторно. Справедливостта вкарва хората на този остров и тя определя тяхната роля на него.

Всеки залез става по-красив от предишния и при всеки нов изгрев има повече любов от предходния. Това е единственият цикъл. Единствената промяна в утопията на чувствата.