8.06.2007 г., 19:10 ч.

Зениците ми раждат грях 

  Проза
981 0 8
Това е изповед за един неизвършен грях.
Изповедта ми започва с невинно драскане по белия лист и полуусмивка, изписана по чистото лице.
Ще излея върху листа всички свои желания... Ще го пропия с това, което сега не ми дава покой. Аз знам... знам, че думите без дела са убиец на мечти... Но не зная как  да започна това, от което най-много се боя, но  и най-силно желая. Преди време аз бях темпераментна и силна, но сега усещам как страхът изяжда последните остатъци от здравия ми ум. Нима бях в състояние да изневеря на себе си, за да задоволя всяка част от женското си тяло? Да. Бях готова да поема необмисленият риск от своите копнежи. Аз многократно греших в своите мисли, но не изпитвам чувство за вина. Изповядвам се сега, за да пречистя душата си, да отключа мислите си и да освободя тялото си. Един ден истински ще съгреша... но тогава няма да се изповядам.

© Милица Игнатова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Нямам думи....
  • Малка си, но талантлива! И да сгрешиш, и да не сгрешиш - пиши! За писане те бива!
  • "Аз знам... знам, че думите без дела са убиец на мечти... "


    Много ми хареса!
    Поздрав от мен!
  • Хора, ако знаете само как ме радвате! Все повече се убеждавам, че цялата енергия и търпение, които имам за писане идват от прочитането на едно "браво"! Благодаря Ви сърдечно!
  • За малко да го пропусна...
    Изключително добро!!!
  • И не се изповядвай! Пред никого и за нищо!

    Съгласен съм с Поли - много хубаво нещо си сътворила! Отдавна не бях влизал и се радвам, че не съм изпуснал това твое произведение!
  • Благодаря !
  • Един ден истински ще съгреша... но тогава няма да се изповядам.

    днес ми е ден да откривам невероятно добри неща!

    !!!*

    браво!
Предложения
: ??:??