Зениците ми раждат грях
Това е изповед за един неизвършен грях.
Изповедта ми започва с невинно драскане по белия лист и полуусмивка, изписана по чистото лице.
Ще излея върху листа всички свои желания... Ще го пропия с това, което сега не ми дава покой. Аз знам... знам, че думите без дела са убиец на мечти... Но не зная как да започна това, от което най-много се боя, но и най-силно желая. Преди време аз бях темпераментна и силна, но сега усещам как страхът изяжда последните остатъци от здравия ми ум. Нима бях в състояние да изневеря на себе си, за да задоволя всяка част от женското си тяло? Да. Бях готова да поема необмисленият риск от своите копнежи. Аз многократно греших в своите мисли, но не изпитвам чувство за вина. Изповядвам се сега, за да пречистя душата си, да отключа мислите си и да освободя тялото си. Един ден истински ще съгреша... но тогава няма да се изповядам.
Изповедта ми започва с невинно драскане по белия лист и полуусмивка, изписана по чистото лице.
Ще излея върху листа всички свои желания... Ще го пропия с това, което сега не ми дава покой. Аз знам... знам, че думите без дела са убиец на мечти... Но не зная как да започна това, от което най-много се боя, но и най-силно желая. Преди време аз бях темпераментна и силна, но сега усещам как страхът изяжда последните остатъци от здравия ми ум. Нима бях в състояние да изневеря на себе си, за да задоволя всяка част от женското си тяло? Да. Бях готова да поема необмисленият риск от своите копнежи. Аз многократно греших в своите мисли, но не изпитвам чувство за вина. Изповядвам се сега, за да пречистя душата си, да отключа мислите си и да освободя тялото си. Един ден истински ще съгреша... но тогава няма да се изповядам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милица Игнатова Всички права запазени
