Зидаря и кучето
Cum tacent, clamant (Cicero) - Като мълчат, крещят (Цицерон).
Беше краят на лятото.Братовчед ми предложи да търсим някой си Дичо – зидаря. Не му стигали платна за арматура. Та му казали че Дичо е „стара къща” и само той може да знае къде има в повече.Вместо да спре пред къщата на Дичо братовчед ми спря до самия плаж. Дичо си пиел мастиката вечер там - на павилиончето на плажа. Тези павилиончета към края на лятото изглеждат най-тъжни: -две три празни маси заедно с два-три скъсани чадъра над тях, заградени с параван от стар камъш. Следобедният бриз засипваше стъпките по пясъка.
Попитахме кръчмаря за Дичо и той ни каза:
-На, не го ли виждате!От обед пият. Другите си тръгнаха.
Под масата, между стола и камъша на пясъка лежеше въпросния Дичо зидаря. До него стоеше едно измършавяло, проскубано куче. Кучето го захапваше за ризата и скимтейки го караше да си тръгват, а зидарят пиян го псуваше и гонеше като замахваше с нещо да го удари. Кучето се дърпаше на страни, но после пак ...