Зима. Здрач. Гора.
Черни, високи борове. Морно бял сняг.
Бавно крача към гората. Разгневен, без сън,
без цел, без песен, с пълни гърди, болен, печален, безнадежден.
Гората - спокойствие.
Тишина.
В черна гора от кошмари, именно в центъра -
Искрящ пясъчен часовник от натрошени звезди, два серафима, един ковчег.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алфард Всички права запазени
perperikon
Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...
Мильо
Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...
esenna
– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...
latinka
Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...
БогданаКалъчева
Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...
Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
