Зима. Здрач. Гора.
Черни, високи борове. Морно бял сняг.
Бавно крача към гората. Разгневен, без сън,
без цел, без песен, с пълни гърди, болен, печален, безнадежден.
Гората - спокойствие.
Тишина.
В черна гора от кошмари, именно в центъра -
Искрящ пясъчен часовник от натрошени звезди, два серафима, един ковчег.
© Алфард All rights reserved.
Boyan
Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...
perperikon
Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...
azura_luna
Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...
written-springs
Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...
perperikon
Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...
БогданаКалъчева
Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
