Зимна мечта

6.11.2008 г., 12:43 ч.

Проза

1343 0 0

Държа сняг във шепи. Тъй искрено бял
и мечтая, мечтая да се гмурна във него,
разпилявайки преспите самота.
Снежинки се стапят по мойте уста
и ме пълнят със вкусове нежни.

Колко детски е вкусът на снега -
по-невинен от новородено.
Потънала в пряспа зимна тъга
се топя, и мечтая за бяла дъга,
и усещам студени прегръдки по мене.

Прегръдки от ледена чистота,
от палитри сребърно-бели бои.
За теб ми напомнят, моя душа.
За устните с вкус на хладна вода,
за леда във сините очи.

За нашето лято мечтая, мечтая,
легнала в преспи от зимен студ.
За твоя вкус, който идва от рая -
вкус на чиста вода. И не зная, не зная
защо зимата носи твоята душа...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.