Държа сняг във шепи. Тъй искрено бял
и мечтая, мечтая да се гмурна във него,
разпилявайки преспите самота.
Снежинки се стапят по мойте уста
и ме пълнят със вкусове нежни.
Колко детски е вкусът на снега -
по-невинен от новородено.
Потънала в пряспа зимна тъга
се топя, и мечтая за бяла дъга,
и усещам студени прегръдки по мене.
Прегръдки от ледена чистота,
от палитри сребърно-бели бои. ...