11.09.2004 г., 10:57

Златният медальон-1

1.7K 0 0
1 мин за четене

Древни писания разказват за четирима могъщи войни-стихии:Земята и Водата,
Огънят,Въздухът,Зимата.Те имали могъщ и силен враг-Мрака.Мракът погубвал всичко хубаво и добро,и така набирал сили ,за да създава своите зли създания.
Векове наред Мракът и Стихиите се били и доброто останало що годе не накърнено.Но дошъл моментта ,когато Стихиите създали златен медальон в който
заключили своите сили ,за да могат да ги исползват само когато имат нужда.
Носителят на медальона често обединявал две стихии и бил преследван от създанията на Мрака.Последният носител на Медальона бил жена.Тя нямала успех в опазването на Медальона.Мракът открил ,че тя пази Медальона и решил да я убие,и едновременно с това да вземе ценната вещ.Жената разбрала каква съдба я
грози и тя оставила Медальона в креватчето на невръстният си син.Слугите на Мрака отвели жената,но Медальона не намерили.При мъченията жената не издала къде е Медальона,а излъгала ,че е унищожен.След това тя умряла,а Мракът иинсцинирал автомобилна катастрафа.
А детето станало Носител още преди да е проговорило и проходило.Без да знае ,че
притежава нещо извънредно ценно.Нещо заради което ще бъде следен.Нещо от което зависи живота му.
       Следва продължение...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветелина Цанева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...