Sep 11, 2004, 10:57 AM

Златният медальон-1

  Prose
1.7K 0 0
1 min reading

Древни писания разказват за четирима могъщи войни-стихии:Земята и Водата,
Огънят,Въздухът,Зимата.Те имали могъщ и силен враг-Мрака.Мракът погубвал всичко хубаво и добро,и така набирал сили ,за да създава своите зли създания.
Векове наред Мракът и Стихиите се били и доброто останало що годе не накърнено.Но дошъл моментта ,когато Стихиите създали златен медальон в който
заключили своите сили ,за да могат да ги исползват само когато имат нужда.
Носителят на медальона често обединявал две стихии и бил преследван от създанията на Мрака.Последният носител на Медальона бил жена.Тя нямала успех в опазването на Медальона.Мракът открил ,че тя пази Медальона и решил да я убие,и едновременно с това да вземе ценната вещ.Жената разбрала каква съдба я
грози и тя оставила Медальона в креватчето на невръстният си син.Слугите на Мрака отвели жената,но Медальона не намерили.При мъченията жената не издала къде е Медальона,а излъгала ,че е унищожен.След това тя умряла,а Мракът иинсцинирал автомобилна катастрафа.
А детето станало Носител още преди да е проговорило и проходило.Без да знае ,че
притежава нещо извънредно ценно.Нещо заради което ще бъде следен.Нещо от което зависи живота му.
       Следва продължение...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветелина Цанева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...