Злоба 3

            И всичко дойде като гръм от ясно небе.

Нела беше  във ваканция, или по-точно някакво дежурство из училище до обяд.

Стягахме поредната колекция по ТНТМ. Моделиерки, шивачки, манекенки по долни гащи и сутиен, се щураха из залата в очакване на роклята -модел. С Гошо и Тошо разглеждахме скици и корекциите, пред нас се въртеше манекенка, леля Минка дизайнерката, местеше карфици по плата на полуоблеченото момиче, то присвиваше лакти, все едно маршируваше на място.

Не забелязах кога е влязла Нела.

- Лельо Милке, ако се отпусне роклата по-надолу, като се завърти ще придаде обем и ще се загръща след завъртането, ето така - и показах завъртането.

Онемях. Нела стоеше до вратата. Гледаше изумена и невярваща, какво е видяла...

- О,Нели сядай, сядай и гледай, това ще е част от новата колекция, ще ги шашнем - казах патетично

- Благодаря, вече видях достатъчно, тръгвам си - отдума троснато и тръгна.

Последвах я.

- Ама , какво ти стана така изведнъж - попитах

- Нали след това ще се дойдеш в къщи - мутираше гласът й

- Разбира се, защо, какво се е случило.

Тя само махна с ръка и с провлачена стъпка си тръгна.

Прибрах се притеснен. Тя седеше с разрошена коса, очите й червени от плач.

- Правилно ме предупреждаваха хората, този човек не е за теб, но не ги послушах... Ти, наистина си женкар, даже и на работата си, това ти е хоби. Има ли с някоя от ония разголените да не си мърсувал

Убедих се. Родителите ми вече знаят какъв си и настояват да се разделим...

- Почакай, не така прибързано. Мога да си намеря друга работа, да ида в Министерството.

- Където искаш отивай. Хората правилно казват '' Едно куче свикне ли да яде лайна, винаги ще опита

Не мога повече, най-добре е да се разделим вместо да се мъча.

И го направихме. Хорските приказки излезнаха по-силни. Сега бях нито с женените женен, нито с ергените ерген, а и изглежда ме отбягваха. Правилна е проказката..'' като муха без глава'' се въртях в някакъв кръг. Жени, за какво са ми жени за няколко вечери, изиграе си репертуара и готово.

              При една командировка в дъщерна фабрика , се запознах с Наталия, беше икономистка там.

Оплакахме се един друг. Тя каза, че имала приятел с който се разделили наскоро поради несходство в хаактерите. Тя искала семейство, той свободна любов без ангажименти.

Предложих й, тя се съгласи. Отказа да работи в Комбината а започна в Счетоводна фирма.

Скоро излезе в отпуск по майчинство...

Мама, като вещ специалист в тази област само ми продума '' Тази мома ранозрейка ще излезе ''.

Замълчах си. Какво пък, всеки търси сексуално удовлетворение, станало е случайно.

Примирих се.бях чувал за цветна бременност,  или по-вероятно е забраната за аборти. Е, каквото излезе,  нали ще имаме и други деца.

Роди се Светослав. Този път нямаше хорски сметки, нали ми се носеше славата на женкар...

После се роди и момиченцето ни Мариела.

Вече имах семейство, бях повече от щастлив човек. Отдаден в грижи по тях, забравих какво е било, нали човешкият мозък имал тази способност да забравя. Но, изглежда само моя.

А децата ни напредваха в учението, насърчавах ги и да спортуват. Винаги намирах време да съм на волейболните им мачове или тренировки. Живеех с тяхните мечти и стремежи.

- Днес видях бившата ти жена Нела - бе подхвърлила Наталия

- А ние с Мариела бяхме на волейболен мач на Светослав, победиха, а той беше най-добрият на терена. Какъв отскок има,.. какви сервиси биеше.

           Наталия позакъсняваше за срещата ни, но с децата запълвахме закъснението й с мелба и поредни смехории

- Тате, а батко си има приятелка

- Предателка, няма да ти казвам нищо повече - възмути се Светослав

- Е, е... нормално е да си има , защо, а ти нямаш ли си - през смях попитах

Мариела изгледа брат си, направи нещо като стиснато юмруче да потупва брадичката си.

- Има си,... от техния клас е, ама не играе волейбол, зубрач е..

Мариелка се нацупи, аха да се разплаче

- Ами нормално е деца, да си имате приятел, приятелка, не сте малки, време ви е за това. Само внимавайте, по-важното сега е да учите, другото идва от самосебе си. Ако имате среща с тях отивайте, аз ще изчакам мама.

Изхвръкнаха и двамата. Гледах след тях и им се радвах. Деца.

            Наталия още с пристиганео си развали всичко

- Видях бившаа ти, Нела, ами тя много одъртяла бе, стори ми се...

- А, децата ли, намериха техни приятелчета и тръгнаха с тях, казаха да се извиня от тяхно име.

Погледнах я и иронична усмивка и без малко да й кажа

-''  Аз не се интересувам от нея, а ти непрекъснато ми го натякваш. Ами всичко отдавна е минало, имам си вас и мисля само за вас '' но си замълчах. Само поех дълбоко въздух и въздъхнах.

                И ето децата ни завършиха, намериха си добра работа, задомиха се в Лион и Залцбург, и всички станахме граждани на света. Помагахме в отглеждането на внуците, идваха ни на гости или ние ходихме по празниците и рождени дни.

Но, всички си намериха свой си начин на живот, предпочиаха да пътуват по света,  по-рядко ни навестяваха и изведнъж в къщата ни стана широко и малко тягостно...

                Дишах учестено. Не мога да се позная. Не бях злопаметен или злобен човек.

Радвах се на успехите на деца и внуци, бях внимателен, обичлив и всеотдаен с Наталия.

Наистина ли ме предизвика или и аз тая някъде дълбоко в душата си злоба към Наталия.

Прибърсах с длан насълзените си очи.

Или пък, всяко нещо си има точка на търпение и в даден момент търпимостта отстъпва

              Заслушах се и се загледах в телевизора. Концерт на Андре Рийо и Йохан страус оркестра от Бахрейн. Красиви и усмихнати жени от оркестъра, наслаждаваща се публика...

Феерия и музика...

..............край..........