Знаци на съдбата или: да минава времето
Аерогарата на Ню Йорк беше претъпкана с хора, както винаги. Независимо от внушаващите си размери, тя все не беше достатъчна да събере всички втурнали се да пътуват пасажери, особено щом наближаваха празници. Стъклата на прозорците й бяха запотени от минусовите температури, а навън на всяка секунда излиташе самолет. Машините чистеха пистите непрекъснато, но снегът сякаш се надбягваше с тях и успявайки да ги изпревари, бързаше да натрупа преспите си, като че ли, за да напомни, че наближава Коледа, и е време хората да се установят някъде, поне за празниците.
Фани слезе бързо от топлото такси и от ледения вечерен въздух почти я втресе, но когато я лъхна климатикът на входа на " Международни полети - Излитащи" забрави за това, че тази вечер синоптиците предвещаваха небичайно студена нощ и силен вятър и мисълта й се втурна напред по пътя за в къщи.
Разбра от мигащата червена светлина на информационното табло, че вече може да чекира багажа си за полет 826 за Лондон, и забърза към гишето. Веднъж да се освободи от огромния си куфар и можеше спокойно да се отдаде на мисли за дома.
Прибираше се в България след 3- месечна специализация в Ню Йорк. Чувстваше се чудесно в големия град, имаше време за всичко - да напише половината от дисертацията си, да срещне интересни хора, дори да остане сама със себе си, но все пак в нея вече надделяваше желанието й да види хората, които обича, да изпие едно истинско силно кафе, да чуе новините на български, да види дали няма нови съседи по офис от прозореца на стаята си, от където всяка сутрин с весело любопитство ги наблюдаваше. Носталгията по дома я караше нетърпеливо да бърза към гишето за чекиране на багаж.
Беше първа на опашката. Явно другите пътници все още се добираха през замръзналия град до аерогарата, а и имаше достатъчно време до полета.
В същото време едно друго такси свали друг пътник, който се отправи към същото гише, обслужващо полет 826. Пътникът беше на около 40 години, с черно елегантно дълго палто, чиято кройка подчертаваше атлетичната му фигура, с малък куфар и кожена бизнес чанта. По всичко личеше, че престоят му в Ню Йорк беше сравнително кратък. Не само лежерно разкопчаното палто на този мъж издаваше неговата изключителна изтънченост. Тя прозираше от лъснатите му, въпреки снега навън обувки, изглеждащи като свалени от витрината на скъп марков магазин, от невероятния парфюм, който изпълваше въздуха около него, от ръбовете на панталоните му, от които не личеше, че е пътувал поне час до аерогарата, от иглата на вратовръзката, върху която едва проблясваше финно шлифован малък диамант, от леката му плавна уверена походка и меки движения. Мъжът, за разлика от Фани не бързаше. От движенията му личеше, че пътува често, за кратко, и че ежедневието му е толкова високооборотно, че е свикнал да не бърза повече от необходимото, и да използва максимално всяка една минута.
Мъжът се отправи към гишето на полет 826. Погледът му беше спокоен, докато не се спря върху чакащата на гишето млада жена. Тя държеше палтото си в ръце и неспокойно пристъпваше от крак на крак, поглеждайки ту към информационното табло, ту към изходите, сякаш не й се стои на тази аерогара нито миг повече. Той я сканира с бърз поглед - беше на около 25, хубава, доста хубава - с дълга, гъста червеникава коса, зелени очи и интереснен профил. Въпреки спортните й зимни дрехи, мъжът успя да улови формите на тялото под тях - стройно, младо и гъвкаво. Под обемния вълнен пуловер се очертаваха стегнати, закачливо подскачащи гърди, а дупето и беше много примамливо закръглено и в същото време малко. След бързия оглед мъжът леко се усмихна. Приличаше му на българка. Може би най-много го впечатли косата - на едри къдрици, покриваща раменете й, с подчертано червеникав отенък. Дали това е нейният цвят... Щеше да разбере скоро, съвсем скоро. Надникна незабележимо зад гърба й и погледна паспорта - беше прав, българка е.
- Извинете, ако Ви притеснявам, но видях по паспорта Ви на гишето, че сте българка и реших да Ви заговоря, предполагам, че и вие се връщате през Лондон за България. Нали наближава Коледа... такива сме ние българите, каквото и да правим, щом дойде време за голям празник все бързаме да се приберем у дома.
Фани се обърна. Наистина се стресна от това, че чу българска реч. Беше отвикнала да чува родния си език през последните месеци, и сега тази изненада истински я зарадва. Приятният дълбок мъжки тембър, говорещ нейния език, я накара да се почувства почти в къщи.
Когато се обърна видя с почуда, че топлият глас е на един невероятно елегантен мъж, приличащ на тези, които поради положението или парите си считат, че може би изобщо не следва да разговарят с непознати.
Въпреки това, българският му език я накара да го почувства по- малко респектиращ и да се усмихне:
- Моля Ви, не ме притеснихте, тъкмо напротив, толкова се радвам да чуя българска реч. Наистина пътувам за България през Лондон, и ще ми бъде приятно да пътуваме заедно. Приятно ми е, Фани.
- Георги - Фани усети колко мека е ръката му. Стана й приятно от допира при ръкостискането.
Двамата чекираха заедно багажа си директно за София, взеха си места един до друг и се запътиха към таблата, указващи изходите за излитане.
Още в първите минути между тях са установи някаква близост- дали от езика, или от това, че бяха може би единствените българи в аерогарата на Ню Йорк, толкова далече от дома точно преди Бъдни вечер.
Седнаха на кафе близо до информационното табло и зачакаха то да им покаже изхода за излитане на полет 826. Това обаче не се случваше, тъкмо напротив, на таблата непрекъснато се появяваха съобщения, че полетите закъсняват. Почти през пет минути съобщаваха по микрофона на аерогарата, че вятътът навън се усилва, поради което излитането е затруднено. Очертаваше се голямо закъснение. И двамата бяха спокойни, защото колкото и да закъснееше полетът им, щяха да успеят да се хванат полета от Лондон за София, тъй като имаха престой от един ден в Лондон и полетът им за София беше чак на по-следващия ден рано сутринта. Щяха да са си в къщи тъкмо за Бъдни вечер.
Затоплени от кафето, те бързо преминаха от първоначалните реплики за лошото време, през впечатленията си от Ню Йорк с неговите привички и ритъм, към това, че си заслужава да се пътува често и надалеч, но е хубаво да се връщаш в къщи, с което и двамата се съгласиха.
На таблото не само, че не се появи зелена светлина с изхода за излитане, но закъсняващите полети изпълниха цялото му електронно пространство. Аерогарата се пръскаше по шевовете си от пътници със закусняващи полети. Климатиците не смогваха да охлаждат задушния въздух, изпълващ претъпканите от изнервени хора зали.
Фани бързо прие поканата на спътника си да се преместят в бара, където определено беше по-спокойно и проветриво. Опасност самолетът им да замине без тях нямаше, така че двамата се отпуснаха на чаша уиски с ядки.
Тя не усети как, но въпреки стряскащо перфектния му външен вид, се почувства приятно в компанията му. Георги й разказа, че е борсов агент и, че работата му е свързана с това да събира хора - такива, които имат пари, но търсят идеи, в какво да ги инвестират, и други, които имат планове, но им трябват средства, за да ги осъществят. Фани забеляза, че първоначалната му умереност скоро отстъпи пред едно непринудено и леко приповдигнато настроение.
Уискито и непринудения разговор така ги отпусна, че те спряха да се притесняват вече за закъснението. Фани също разказа за себе си, за докторантурата по нов английски език, която щеше скоро да защити в университета, за работата си в издателството. Георги я слушаше с видим интерес. Питаше я за любимите й книги, за музика, за хобита. Тя виждаше само, че той я гледа с определена симпатия, без да усеща сканиращия му поглед, без да забележи, че той вече знаеше за нея много повече, отколкото тя дори можеше да предположи, без да осъзнае, че този странен едновременно хладен, и в същото време огнен мъж, бавно и постепенно започваше да контролира не само посоката на разговора, но и посоката на нейните мисли и желания. Дали алкохолът започна да я хваща или нещо в погледа на този мъж я опиваше така.
Георги с удоволствие определяше себе си най-точно с израза "free rider" или "свободен яздач". Не обичаше да се обвързва. Така и не създаде семейство, а и това беше доста трудно при неговите обороти на живот - непрекъснато пътуваше - в страната, в чужбина. А когато беше в офиса, оставаше понякога цяла нощ, обмисляйки най-доброто развитие на сделките си. Обожаваше работата си, даваше всичко от себе си и колкото по-голямо беше предизвикателството в една сделка, толкова повече той се вдъхновяваше да я осъществи, без да мисли за цената. Работата палеше в него такава страст, каквато само жените можеха, но с тях беше друго - там той не влагаше обич, влагаше само огън. А страст имаше много, като всеки "свободен яздач". Обичаше да я скрива - да изглежда хладен, умерен, почти безразличен, да бъде пасивен и да изчаква до последно. Той отдавна беше открил, че това побърква жените. И този приьом стана негова запазена марка. Обичаше да отдъхва след тежка сделка с хубава жена, но никога не плащаше за това. Обожаваше лова. Тръпката на съблазняването го зареждаше с енергия за работа. Никога не бързаше, когато се прицелваше в целта си, беше методичен, умерен Без да бъде забелязан от когото и да било, той винаги целеше точно и нямаше неуспешен изстрел. Имаше достатъчно контакти, така че хубави жени не липсваха. А и той беше като всеки ловец достатъчно привлекателен - инвестираще във външността си, в скъпи костюми, в неустоими парфюми и аксесоари. Беше с изтънчени обноски на кавалер, за който всяка жена би могла само да мечтае. А и сделката, която сключваше с жените беше изгодна за тях - предлагаше незабравим секс и добри обноски, срещу което се зареждаше с адреналин, провокиращ въображението му, така нужно за сътворяването на всеки един успешен проект.
Когато се появи на аерогарата мислеше все още за предстоящата му нова сделка. Току що беше открил инвеститор, който трябваше да мотивира да вложи парите си в един много важен за него проект, от изпълнението, на който щеше да има сериозна печалба. Трябваше само да намери начин да убеди инвеститора, че сделката си заслужава. Той знаеше, че рискът е премерен и може да се поеме, но това трябваше да разбере и инвеститорът.
Докато мислеше за това предизвикателство, Георги видя Фани - изглеждаше твърде нежна и неопитна. Видя го в небрежния пулвер и дънките, в свободно разпръснатата й по раменете коса, в естествения й червен оттенък, който би бил много по - изразителен, ако беше подсилен допълнително, в едва забелязващата се спирала по миглите, които иначе с удоволствие установи - бяха достатъчно гъсти и дълги. Знаеше, че му трябва само една вечер, за да я има - може би адреналинът от съблазняването нямаше да е достатъчен, за да измисли докрай решение за сделката си, но поне щеше да го отпусне от напрежението и да му върне въображението за работа. Важното е, че беше хубава, много хубава. Усети, че дори леко го хвана яд за това как може да му изглежда толква добре без да е положила каквито и да било грижи за външността си. Дори парфюмът й едва се усещаше. Хем му се стори някак обикновена, хем нещо в нея го привлече - може би точно естествения червен цвят на косата. Май не беше виждал такъв досега.
При всички случаи закъснението на полета ускори нещата. След втората чаша уиски Георги започна често да се смее, като малко изневери на патента си да остане хладен почти докрай. Какво го накара да се отпусне така - може би нейната непринуденост. Имаше нещо в тази жена - момиче, което определено беше по-различно от всички жени, които беше имал. Със сигурност и на него му беше много приятно с нея. Усети даже, че разказва за себе си, за нещата, които харесва, за страховете си. Това го учуди, но не толкова, че да вземе мерки. В крайна сметка как би могъл да хлътне по една толкова неопитна жена, та тя дори не представляваше достатъчно предизвикателство за него. Сигурен беше, че няма да я потърси след полета, но преди това.... преди това им предстоеше една нощ в Лондон...
Обаче синоптичната прогноза реши друго- беше минало полунощ, когато съобщиха, че тази вечер всички полети се отменят, поради лошите метерологични условия. Навън вятърът се беше разбеснял предпразнично, сякаш за да спре хората поне за малко, за да забележат идващта Коледа. И наистина успя - поне за тази вечер.
Всички пасажери от международните полети през океана бяха настанени в хотела на летището.
Когато се отправиха всеки към своята стая Фани потрепера - какво се случи с нея. Сакаш гръм я беше ударил тази вечер. Никога не беше губила контрол. Слепоочието й забуча - а Емил? Та той я чакаше в София, чакаше я с нейния отговор. Вече 2 години бяха заедно, тя почти се беше преместила да живее при него. Точно преди да замине за щатите, Емил й каза, че ако на Коледа остане да пренощува при него, това означава, че е съгласна да остане с него завинаги. През тези три месеца той й звънеше непрекъснато, интересуваше се как е, споделяше впечатленията й, страховете й, самотата й, но нито веднъж не я попита дали е взела решението си. Само последния път, когато се чуха поиска от нея да потвърди, че си пристига с последния полет преди Коледа. Фани искаше това пътуване, не само защото ще й помогне да напише дисертацията си, а и защото искаше да остане насаме със себе си, искаше да е сигурна в избора си, какъвто и да е той. И точно, когато почти се успокои, мислейки си, че е намерила отговора, когато си каза, че с Емил ще живее спокойно, обичана, закриляна, тази снежна буря така оплете нещата.
Защо трябваше всичко това да се случва. Защо? Изведнъж Фани се сепна- сякаш откри отговора. Баба й, която фани много обичаше, винаги й беше казвала, че каквото има да се случва, ще стане и, че човек не може да избяга от късмета си. Тя даваше своята съдба за пример - баба й беше пристанала на дядо й. Запознали се на едно хоро една вечер, няколко дни преди сватбата й с избрания от родителите й жених, който тя изобщо не харесвала. За да не могат да я спрат, тя се изхлузила през прозореца на къщата си една нощ, няколко дни преди сватбата си и пристанала на дядо й. Така, за да спасят честта на детето си, родителите й нямали избор и, когато на сутринта новите годежари почукали на врататата им с бъклица вино, дядото на Фани начело и пристаналата му баба зад него, баща й официално я дал за снаха в избрания от нея дом.
От уискито ли, от спомена за пристаналата баба, от странното опиянение, от неустоимия парфюм на Георги, или просто от желание да не пропусне късмета си, Фани изобщо не се възпротиви, когато той я прегърна отзад през кръста, и сякаш се познават от безкрайно много време, й прошепна в ухото, докато нежно го целуваше, че просто не може да заспи без нея тази нощ.
Когато влезе в стаята й, когато бавно свали пуловера й, макар и от нахлуващата в главата му страст, ръцете му да затрепераха, когато целувайки я свали бельото й, той се владееше напълно. Колко пъти беше целувал така методично, преди да получи това, което беше завоювал. Успя да се увладее, и когато видя голото й тяло - добре го беше преценил. Като ценител плъзна очите си по гърдите й - закръглени и свежи, като гръдта на все още некърмила жена, по малкото стегнато дупе, което беше пожелал още докато я видя да чака на гишето на аерогарата, по спортните бедра и нежното почти детско стъпало.
Помисли си какво ли би искало да усети от него тази нощ това неопитно момиче- жена, как ли би искало да бъде любено, и дори не си даде сметка, че за пръв път не мисли за своите желания. Взе я на ръце и нежно я сложи върху леглото, после легна до нея и започна да гали с ръце местата, които миг преди това бе започнал да гали с очи. Имаше нещо в това неопитно нежно тяло, което го влудяваше. Усети, че повече не може да удържа желанието си. Георги толкова обичаше секса и най-вече момента, в който проникваше в жената, чувстваше се победител, чувстваше се осъществен, че цялото му усилие беше устремено към този момент и се възнаграждаваше от него, а после телата сами свършваха останалото. Сега обаче усети, че нещо го спира и не му дава да стигне до желания миг. Искаше му се да го отложи - да я целува още, да я хапе, да разпръсква косите й, да я обходи с ръцете си цялата, докато усети всяка една частичка от нея като своя, да се впива в нея, докато се пропие с влагата и аромата й. Георги загуби контрол. Случваше се за пръв път. Когато най-накрая проникна в нея, изстена от екстаза, който го беше обзел.
- Обичам те - едва промълви той и миг след това дъхът му секна от връхлетелия го оргазъм.
-И аз те обичам - почти без глас му отвърна Фани и го притисна силно, сякаш, за да се слее с него.
После всичко се повтори веднъж, и още веднъж. Не бе редполагал, че ще изпита такова удоволствие. Не, че никога не беше се любил така страстно, дори не помнеше колко пъти се е чувствал толкова добре. Това, което не беше му се случвало е да изгуби контрол. Да иска да отлага любимия си момент, да иска на жената до него да й е хубаво, дори по-хубаво от на него самия. Много пъти беше говорил силни думи в сюблимния момент, беше преценявал точно кога, точно как да прозвучат, но сега думите сами излязоха, без да го питат дали и кога.
После се целуваха дълго, нежно, без думи. Призори Фани заспа изтощена. Той леко се измъкна от леглото, за да не я събуди и се прибра в стаята си, за да вземе душ. Дълго щеше да му държи хубавото усещане от тази нощ. Не, че щеше да я потъри в София, той не е човек, който може да живее обвързан, това не е за него, но поне със сигурност зарядът щеше да му стигне, за да направи невероятна сделка. Идеите вече се завъртяха в главата му.
Фани се събуди от звънящия телефон. Георги си беше отишъл, но споменът от нощта пулсираше в слабините й. Усети тялото си странно - не само поради белезите от страстните целувки, но и поради чувството, че то вече принадлежи на някой друг, а не на нея. Никога не беше изпитвала подобно усещане, никога не се беше сливала така с мъж. Фани беше готова да хукне презглава в неговата стая, но когато почука на вратата му, разбра че е излязъл. Взе душ и забърза към ресторанта, където вече се бяха събрали пътниците от техния полет. Той седеше на маса за двама, с гръб към нея, а мястото срещу него стоеше свободно - явно я чакаше. Фани се втурна, но видя, че телефонът му звънна и реши да го изчака за проведе разговора си. Щеше да издържи няколко мига без да да има вниманието му. Доближи се бавно. Искаше да изчака и в края на разговора да го изненада и поздрави с целувка.
- О, Пламене, здрасти приятел! Какво казваш, опрявате се без мен тези дни в офиса? Така и трябва, защото аз нещо го закъсах на аерогарата в Ню Йорк, трябваше да излетя, но имаше буря и отложиха за днес полета ни. Тепърва ще летим за Лондон. Какво правя ли? Забавлявам се, и то как се забавлявам, нали трябва да минава някак времето.... но вие ме чакайте, веднага след Коледа съм на линия. Нося супер новини. Ще ги полеем като се върна. - Георги спокойно затвори телефона и отпи бавно от кафето си. После отхапа от кифличката с шоколад, стояща в чинията пред него, и погледна часовника си. Оставаше близо час до полета.
Фани забрави за миг да диша. Не вярваше на ушите си. Не можеше да мисли, не можеше дори да заплаче, не можеше да мръдне. Опита се да поеме въздух. От тежкото й вдишване Георги се стресна и се обърна:
- Здравей красавице моя, наспа ли се добре? Виж, снегът е спрял, днес ще се пътува вече. Лондон ни очаква. - Той се усмихна с умерена емоция. Сякаш цялата му нежност беше се стопила с нощта, беше изчезнала, заедно с бурята.
Фани преглътна с усилие. Някак щеше да оцелее, трябваше само да си повярва, че нищо не се е случило. Сега на помощ й дойде не спомена за влюбената й баба, а спомена за това колко беше добра в училище в театралната школа. Толкова добра, че едва не се записа да учи във Витиз. Като компромис завърши английска филология, но усетът й към театъра остана. Сега той трябваше да й помогне да оцелее, да я спаси.
И тя успя - някак върна закачливия му поздрав, усмихна се, без дори да си даде сметка от къде събира сили за това, и подхвърли няколко реплики, че се радва, че бурята е утихнала. Георги не забеляза учестеното й дишане.
Когато отново се озоваха на аерогарата тя се обади по телефона в България и това й помогна да се успокои и да възвърне напълно самообладанието си.
Този път излетяха навреме. В Лондон се оказаха привечер. През цялото време се държаха като спътници и нищо повече. Това поведение се подразбираше от само себе си. Не беше подходящо за толкова елегантен и изискан мъж да се държи като влюбен пубертет. Само в очите му от време на време минаваше искра, напомняща за нещо сучило се вчера, което по подразбиране щеше да се случи и тази вечер в Лондон.
Нямаше време за разходка из града, защото когато пристигнаха отдавна се беше стъмнило, а и Хидроу беше достатъчно далече от града, за да си заслужава да предприемат такава разходка.
Когато вечерта се прибираха към стаите си в хотела на летището, Георги я прегърна вече разтреперан от сдържаното цял ден желание, но Фани леко го отблъсна, като каза съвсем спокойно, че ужасно я боли главата от умора и има сили само да се добере до леглото и да заспи веднага.
Георги остана озадачен. Отказът й го накара да си спомни, че тя цял ден избягваше да отвърне на уж случайните му докосвания, на едва забележимите въздушни целувки, които й отправяше с края на устните си, на закачките му. Сега чак забеляза, че нещо се е случило, без той да го усети. Започна да прехвърля събитията от последните два дни, разменените реплики, погледи и наистина установи, че нещо се промени и то днес. Разбира се, и дума не можеше да става да я моли да остане при нея. Никога не беше молил никой за нищо, още по-малко жена, а какво оставаше за едно неопитно момиче- жена, което дори не разбра какво се случва с него.
-Изборът е твой, красавице моя, лека нощ! - каза той и я целуна по главата покровителствено.
Когато се прибра в стаята си усети, че не му се спи. Душевният му конфорт изведнъж изчезна. Сигурно се почувства така, защото честолюбието му беше наранено от това, че за пръв път му отказват, на него - вечния ловец на сърца, на него - неустоимия съблазнител. Или не беше заради това... Какво се случи, как загуби контрола... Заспа без да намери отговор.
Полетът мина толкова бързо, че почти не го усетиха. На българската аерогара също се усещаше празнично настроение. Залата за посрещачи беше пълна, въпреки снега и наближаващия празник. Вечерта беше Бъдни вечер.
Георги и Фани вървяха мълчаливо към изхода един до друг и макар телата им да бяха близо едно до друго, понищо не личеше, че тези хора дори се познават. Някаква буца беше заседнала в гърлото на Георги, дали не беше изстинал по пътя от смяната в температурите. Странно, не беше усещал преди такава болка.
В това време Фани се втурна напред и се хвърли в прегръдките на млад мъж, някъде около нейната възраст, който я очакваше с букет в ръце.
- Дочаках те миличка моя, най-накрая си дойде! Кажи как издържа по аерогарите цели три дни, кошмар ли беше?
-Ами не, дори успях да се позабавлявам добре въпреки всичко, нали трябваше да минава някак времето... Между другото, оставам да спя при теб тази нощ, ако ме искаш де? -Тя се усмихна закачливо и го целуна нежно.
- А, забравих да кажа чао на един човек, с който се запознах по пътя - каза тя и се обърна към Георги. Той все още стоеше зад нея и следеше случващото се безмълвно.
Фани се доближи до него и почти му прошепна в ухото:
- Радвам се, че така приятно си уплътнихме времето тези дни. Весели празници Георги и успех! Сигурна съм, че ще стане страшна сделката, която готвиш в момента.
Той стисна подадената й за довиждане ръка и остана да стои така още няколко минути. Трябваше му време, за да си върне контрола. Предстоеше му поредната самотна Коледа, но и поредната успешна сделка - нормални събития в живота на ловеца.
18.09.05г., София
© Весела Антонова Всички права запазени
след него - въглени.
Не спирай да обичаш,
обичана, си Феникс.
Истинска си,
като смърт и вяра.
Имаш власт и воля,
да раждаш и убиваш.
Любовта си.
Харесвай се, такава те обичам!