Знаци на съдбата или: да минава времето
Аерогарата на Ню Йорк беше претъпкана с хора, както винаги. Независимо от внушаващите си размери, тя все не беше достатъчна да събере всички втурнали се да пътуват пасажери, особено щом наближаваха празници. Стъклата на прозорците й бяха запотени от минусовите температури, а навън на всяка секунда излиташе самолет. Машините чистеха пистите непрекъснато, но снегът сякаш се надбягваше с тях и успявайки да ги изпревари, бързаше да натрупа преспите си, като че ли, за да напомни, че наближава Коледа, и е време хората да се установят някъде, поне за празниците.
Фани слезе бързо от топлото такси и от ледения вечерен въздух почти я втресе, но когато я лъхна климатикът на входа на " Международни полети - Излитащи" забрави за това, че тази вечер синоптиците предвещаваха небичайно студена нощ и силен вятър и мисълта й се втурна напред по пътя за в къщи.
Разбра от мигащата червена светлина на информационното табло, че вече може да чекира багажа си за полет 8 ...