Знаеш ли...
... Искам сега да съм там... Да те гушна, да отпусна глава на рамото ти, да усетя как и ти нежно ме прегръщаш, дарявайки ми най-вълшебната топлина и... опиянена от щастие, в един иначе толкова обикновен момент, който истински силните чувства превръщат в специален и винаги различен, да те погледна в очите и да ти прошепна... "Знаеш ли... колко много те обичам!"... Бих го казала съвсем тихо, защото чувството, с което са изпълнени тези думи, е достатъчно крещящо... и... Няма нужда да ми отговаряш!... Ако ме притиснеш още по-близо до себе си, така че да усетя силата на прегръдката ти... ще е прекрасно!... Защото ще знам, че... Поправка: ще усетя колко безсилни са думите, за да "изкажеш" своя отговор!
... Е, знаеш ли?... Не! Не знаеш!... Обичам те повече от това дори!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Полина Рускова Всички права запазени
