Знаеш ли...
... Искам сега да съм там... Да те гушна, да отпусна глава на рамото ти, да усетя как и ти нежно ме прегръщаш, дарявайки ми най-вълшебната топлина и... опиянена от щастие, в един иначе толкова обикновен момент, който истински силните чувства превръщат в специален и винаги различен, да те погледна в очите и да ти прошепна... "Знаеш ли... колко много те обичам!"... Бих го казала съвсем тихо, защото чувството, с което са изпълнени тези думи, е достатъчно крещящо... и... Няма нужда да ми отговаряш!... Ако ме притиснеш още по-близо до себе си, така че да усетя силата на прегръдката ти... ще е прекрасно!... Защото ще знам, че... Поправка: ще усетя колко безсилни са думите, за да "изкажеш" своя отговор!
... Е, знаеш ли?... Не! Не знаеш!... Обичам те повече от това дори!...
© Полина Рускова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
да, по истински случай е... радвам се, че се усеща тази енергия и магия!
-
браво..явно е по истински случай, тогава точно от сърцето излизат всички чувства и лесно ги описваш и чрез думи
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
