Знаеш ли…. Сетих се една приказка, която баба ми разказваше. Както я запомнила от своята баба, така я предаде на мен, с аромат на дим и привкус на легенда.
„ Имало едно време в ннаше село кладенче, ние му викахме геран в това старо време. Та на този геран, по традиция от още по- стари времена в тая вечер, в която магията приемала гости се събирали момите от селото. Всяка от тях се надвесвала над кладенеца и си пожелавала нещо. Всички едни такива, с поруменели бузки, коси като конски гриви сплетени на изящни плитки, коя от коя по-красива. Чували се смях, закачки, играели си със снега, посипвали го по косите си и всяка на шега си пожелавала нещо. Вярвало се че, геранът е порта към света на магията и всяко желание ще се сбъдне. Дошъл редът и на Надка, тя все страняла от веселието, все ходела тъжна, та и сега стояла на страна, никой не й обръщал внимание. Никой не искал да се занимава с бедното отроче на стария мелничар, всички я гледали като чужда, защото в косите й не блестели перли, а п ...