4.04.2020 г., 15:47

Знам, че си някъде там...

827 5 5

Здравей, прекрасно мое Лято! Знам, че си някъде там, на една ръка разстояние и надничаш зад отсрещния баѝр. Навярно се чудиш, нещо не е както преди! Така е, не е! Живота на много хора се промени и ще се променя още и още, само едно се моля, да е към по-добро! Обещавам, да не се оплаквам от горещите ти дни! Обещавам да се разхождам повече на открито, да вдишвам сутрешната ти прохлада и да благодаря на Бог за всяко подарено утро! Обещавам да ценя живота си такъв, какъвто е! Обещавам да се радвам на всяко малко стръкче, на песента на птичето, да вървя дори по неравния път без да мрънкам, знаейки, че докато го има него /пътя/, ще има и накъде да вървя! Не се страхувай, лято, ела такова, каквото си, горещо и красиво, с шума на морските вълни, с топлите летни дъждове, с вятъра, който умело се заиграва с косата ми! Ние, хората, навярно няма да бъдем същите, но ти, Лято, не се променяй, защото те обичам такова, каквото си!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дано всичко да мине, замине. И пак да бъде лято, което навярно ще бъде по-топло от предишното. Светът се променя по спиралата на времето...
  • Благодаря ви, момичета, прегръщам ви! Бъдете здрави!
  • Ще дойде, Руми! А, ние, дано сме се променили към добро!
  • Емо... 🙂
  • Без думи!😢

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...