Кафето изстива в ръката ми... дали е така, защото му беше време да изстине... или моят лед се е просмукал в него през ръката ми, която държи чашата... безвкусно е... блудкаво... но какво в този живот не е... Надигам пак чашата и правя физиономия... хубаво е да си мъж... можеш да се държиш като дете... и докато правя физиономия, посягам към вестника... може би пък небивалиците в хороскопа да ме поразвеселят... мдам... пак нищо хубаво не ме чака... звездите никога не са били на моя страна... тези свидетели на най-хубавите и най-тежките ми нощи... мразя тези звезди... не стига, че се смеят нощем, когато съм сам... леглото е студено... аз съм студен... ами се смеят и през деня... когато аз съм студен... когато съм сам... на минало ми... на мен... на бъдещето ми...
Смях през сълзи... Стига вече! Не, не искам да ги гледам с жалостен поглед. Времето изтече, не съм малко момче, не съм това, което бях... сега съм друг. Ехх, май е по-добре да прегледам началото на вестника? Винаги е изпълнено с ...