25.01.2011 г., 20:37 ч.

Звездни въздишки 

  Проза » Разкази
977 0 20
3 мин за четене
Звездни въздишки
Цял ден Мързелът кърми, крепи, приспива, радва се и се забавлява с по-малкото си братче Страха. Търкулна се Слънцето зад хоризонта. Боднаха уличните лампи по един малък кръг светлина в сипаничавите очертания на пътните артерии и се запрозяваха даже и най-върлите фенове на късните клюкарски емисии.
Страхът пробва дали тъмнината е достатъчно плътна да издържи стъпките му. Изчака да заспят и най-нахалните бърборковци и занаднича в чуждите работи. Какво да се прави - такъв му е нравът.
Тук - надник, там - надник, набързо обиколи целия град. За последно си остави общежитието на учениците-музиканти, че те най на сърце му лежаха. Настъпи кучето-пазач по опашката, пробуди го и с две шепи дъх от чужд лай тъй му изкара акъла, че то, горкото, прокле живота си. После Страхът посвири на пробития улук. Рок ли бе, или танго - не знам, ама пазачът бай Добри ококори очи, наметна якето си и тръгна да обикаля сградата. Посмя се Страхът на поприклекналата походка на възрастния мъж. Омръзн ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Предложения
: ??:??