Звездни въздишки
Цял ден Мързелът кърми, крепи, приспива, радва се и се забавлява с по-малкото си братче Страха. Търкулна се Слънцето зад хоризонта. Боднаха уличните лампи по един малък кръг светлина в сипаничавите очертания на пътните артерии и се запрозяваха даже и най-върлите фенове на късните клюкарски емисии.
Страхът пробва дали тъмнината е достатъчно плътна да издържи стъпките му. Изчака да заспят и най-нахалните бърборковци и занаднича в чуждите работи. Какво да се прави - такъв му е нравът.
Тук - надник, там - надник, набързо обиколи целия град. За последно си остави общежитието на учениците-музиканти, че те най на сърце му лежаха. Настъпи кучето-пазач по опашката, пробуди го и с две шепи дъх от чужд лай тъй му изкара акъла, че то, горкото, прокле живота си. После Страхът посвири на пробития улук. Рок ли бе, или танго - не знам, ама пазачът бай Добри ококори очи, наметна якето си и тръгна да обикаля сградата. Посмя се Страхът на поприклекналата походка на възрастния мъж. Омръзн ...