26.12.2005 г., 20:23

* * *

790 0 2
Ако се случи да се влюбя,
ако се случи да е точно в теб,
защо пък трябва да отричам,
да споря и да се боя? 
Ако дланта
не можеш да поемеш
или пък моя стих,
не мисля да се крия
зад безразличие и страх.
Като запален факел ще остана,
във твоите ръце -
тогава може би ще сгрея
и теб и твоето сърце.
А не че мен си търсил,
не - може би не си.
Но аз на пътя се оказах,
не мога да си тръгна -
разбери.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Бързева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...