На Митко Фролошки където и да е... Напукани, гърдите на земята задъхват се, изгарящи от жега. Не крием сЪлзите зад очилата, въздишките във тихото не тегнат. Напукани, гърдите на земята отвориха се - тебе да прегърнат. И те приеха. Плачеше душата. Тя знаеше, че няма да те върнат.
Моля, не оценявайте. Моят редактор си отиде едва на 46.
Животът напоследък се оказва кратък ... много хора си отиват... и все млади ... Зная как се чувстваш , а стихът ти е предал много истински болката от загубата ... Съжалявам !... дано никога повече не четем стих написан от някого по такъв повод !
Поклон! Галя, не мисля, че тук е мястото да правиш реклама на някого - по-добре го направи под съответните произведения, или във форума, но не и тук, точно под този стих, изпълнен с толкова болка.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.