* * *
1.8K
0
24
На Митко Фролошки
където и да е...
Напукани, гърдите на земята
задъхват се, изгарящи от жега.
Не крием сЪлзите зад очилата,
въздишките във тихото не тегнат.
Напукани, гърдите на земята
отвориха се - тебе да прегърнат.
И те приеха. Плачеше душата.
Тя знаеше, че няма да те върнат.
Моля, не оценявайте. Моят редактор си отиде едва на 46.
където и да е...
Напукани, гърдите на земята
задъхват се, изгарящи от жега.
Не крием сЪлзите зад очилата,
въздишките във тихото не тегнат.
Напукани, гърдите на земята
отвориха се - тебе да прегърнат.
И те приеха. Плачеше душата.
Тя знаеше, че няма да те върнат.
Моля, не оценявайте. Моят редактор си отиде едва на 46.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Попова Всички права запазени
