***
699
0
0
Гали я тихо, нежно - по косата.
А после по врата, по рамената.
Прокарай пръстите изгарящи надолу
по меките извивки - плаващ кораб,
накарай я да ти се моли.
И бавно спри и извърни лице,
чуй как замира нейното сърце.
И хлипа в тъмното заровена
в чаршафи парещи, измокрени.
Иди си, отнеси и спомена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кольо Всички права запазени
