9.04.2010 г., 9:38 ч.

*** 

  Поезия » Любовна
497 0 0

Гали я тихо, нежно - по косата.
А после по врата, по рамената.
Прокарай пръстите изгарящи надолу
по меките извивки - плаващ кораб,
накарай я да ти се моли.
И бавно спри и извърни лице,
чуй как замира нейното сърце.
И хлипа в тъмното заровена
в чаршафи парещи, измокрени.
Иди си, отнеси и спомена.

© Кольо Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??