18.09.2006 г., 22:19

* * *

888 0 2

Махни тези свещи, не мога да виждам очите ти,
счупи тези чаши нека отекнат в душите ни,
нека стъклата прорежат съдбите ни,
нека кръвта се разлее в телата ни...
 
С какво би сменил в света тази страст,
ще бъдеш безсмъртен, ако това беше власт,
продавай - купувай души и сърца 
но никъде няма да купиш това!

Защото веднъж в този свят преоткриваш,
лудия  порив и бляна красив,
и с плаща умело под него се скриваш,
и знаеш, че само с него си жив!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...